Цар Соломон пристъпи напред, прегърна стройното тяло и целуна ъгълчето на плътните й пурпурни устни. От изненада Македа не успя да възпре укора си:
— О, царю, тази целувка съвсем не е бащинска!
— Прекрасна царице, не приемайте Соломон като баща, а като най-сигурен приятел, който ще ви закриля, насочва, съветва и ще ви обгражда с красоти.
След края на химна царят трябваше да благодари на царицата. Той обаче едва свързваше думите, толкова бе зашеметен от изящната гледка, предоставена му от небето за негова наслада. Търговецът Тамрин и великият ковчежник Хайзар не го бяха излъгали. Той щеше да ги възнагради. Освен ако не ги накаже, защото тяхното описание беше прекалено сухо и без очарование в сравнение със сладостната действителност.
Душата му беше така разтърсена, че се наложи главният му шамбелан да се приближи до него, за да се досети той да промълви:
— Нека Ваше очарователно Величество бъде добре дошла в моето царство. Аз и моят народ се отнасяме към вас с най-дълбоки симпатии…
Македа се поклони, но без усмивка. Цар Соломон й посочи приготвения вдясно от него златен престол и разсеяно започна да й представя официалните лица в своя двор. За разлика от него Савската царица с голямо внимание изреди пред него благородниците на своята държава.
През цялата дълга церемония царят не изпусна ръката й. Тя напразно се опитваше да се освободи от тази ласка, която я нервираше до момента, когато Соломон сне няколко от своите великолепни пръстени и ги постави на нейната ръка. След това си свали една богата огърлица и й я подари. Македа благодари с радост, но без кокетиране.
Настъпи моментът Перлата да връчи своите дарове на златния цар. Вторият ковчежник Мерари разположи робите ветрилообразно. Те паднаха на колене пред трона и положиха в краката на царя сто и двадесет златни таланта19, сто и двадесет слонски бивни, сто и двадесет торбички със скъпоценни камъни, сто и двадесет торбички с перли и още толкова торби с ароматни треви.
Към това Мерари обяви пред захласнатия владетел, че сто и двадесет чистокръвни арабски, богато оседлани коне пръхтят в двора му ведно със сто и двадесет камили за надбягване и сто и двадесет мулета.
— О, царице на царете, моята признателност е в нозете ти — каза тогава Соломон. Ти ми донесе повече злато и ухания, отколкото някой някога е виждал в моето царство. Слава на твоята щедрост! С това злато и слонова кост ще украся Храма и твоето име вечно ще се споменава. Чуй, царице, моето предсказание. След време филистимците ще разрушат част от Храма и в справедливия си гняв Иехова ще накаже човеците. Но аз зная, о, Перло, нашите потомци ще построят отново този Храм По волята Божия Храмът в Иерусалим е вечен.
— Аз се радвам на настоящето и не познавам бъдещето, о, Емире на вярващите — отговори кротко Македа. — Но твоят народ е народ от мои братя и сестри. Аз ги обичам. Баща ми Ангебо, пророк обичан от Бога, казваше: „Да имаме само една мисъл, само едно сърце! Това е ръководната идея с четирите смисъла. Тя е безсмъртна като самия Бог.“ Ето защо аз искам да дам един личен изкупителен дар на Бога и на неговия Храм в името на този свещен спомен. Разреши ми да благодаря на Иехова за твоя неочакван прием, който ме изпълва с радост, и нека твоят велик равин да приеме сто и шестдесет агнета за четиридесет курбана.
Макар твърд в религията си, великият равин възприе с недоверие тази изключителна принцеса, чието богатство и бляскав ум го тревожеха. И все пак той застана начело на жертвоприносителите и прие блеещите агнета.
Най-после по протокол настъпи часът за ритуалното споделяне на хляба и виното. Така завършваха церемониите. Цар Соломон помогна на царицата да слезе от подиума и я придружи до покоите й. Забеляза, че дългият й шлейф бе умело прихванат към гърба и че две прислужнички бяха достатъчни за прикачването му. Той се учуди и наивно се зарадва на тази изобретателност. Възхищаваше се на хармоничното движение, с което Македа се намяташе, и в този момент усети, че една ръка под трона го улавя за крака, с който бе настъпил шлейфа.
Неуважителната ръка принадлежеше на едно от джуджетата — камериерки на царицата. Изненадата на царя развесели Македа и тя каза:
— Могъщият Соломон се изплаши от тази мъничка ръчичка?
— Да, защото мисълта му го бе пренесла на небето, където само има равни на теб по красота и грация, царице. Ще благоволиш ли да озариш с красотата си този палат и да останеш дълго при нас? Ще благоволиш ли?
Развълнувана, Македа се поклони мълчаливо, докато слизаше по стъпалата на трона, залети от вълните на шлейфа й.