— Разбирам какво иска да каже погледът ти, Натан. Ако не ми беше приятел, щях да заповядам да те обесят. Жените, които съм затворил в „Женската къща“, са съпруги. Те не са любовта. Оженил съм се за тях по политически съображения: дъщерята на фараона ми донесе цяла провинция, а принцесата на абирите ми подари Дамаск. Благодарение на тях разширих империята, издигнах Храма и дадох благоденствие на народа си.
— А Пречистата Перла се превърна за няколко часа във Вълшебницата, отговори мъдро Натан. Внимавай утре тя да не стане Поробителката.
— Какво от това и да е вярно! — възкликна царят. Какво значение има да си роб на една жена, ако тя въплъщава живата красота и чара на интелигентността! Твоят цар не се бои от нищо, което идва от Савската царица, освен от това да стане по волята на Иехова най-щастливият мъж на земята!
Великият жертвеноприносител се оттегли. Каквото и да казваше, този верен приятел на Соломон беше също подвластен на магията на савската сирена. И тъй като сам си го признаваше, нямаше нито сили, нито съвест да отправя повече укори.
Когато се прибира у дома, Натан извади от един сандък прекрасна масивна ваза, цялата гравирана с победоносни сцени. Спасил я беше в Ецион Гавер, като трофей от блестяща победа. Погали вазата с грижовната пламенна ръка на познавач, почисти я и промърмори:
— Ето подарък, достоен за нея
Късно през нощта, отказал милувките на съпругата си, Натан заспа, бленувайки за красивата Савска царица.
Македа приема Соломон
Ще възпея закръглеността на гърдите ти, вълнуващите прелести на твоите стегнати и стройни крака и ще заръчам на скулпторите да изваят от мрамор главозамайващото видение, което си ти.
Шестте бели коня на колесницата носеха в раван Савската царица към Соломон. Права, с дълга бяла туника и бял дириб, прилепнали към тялото й от вятъра, без никакви украшения, Македа беше сякаш от мрамор. Дългите й коси бяха разделени на две развяващи се плитки, а на челото й блестеше тънка бисерна диадема.
Ескортираха я тридесет мъже, яхнали пъргави черни коне. Кортежът се движеше безшумно, защото копитата на конете бяха намазани със смолата медрепарас. Колесницата изобщо не се друсаше от хода раван на конете, които я теглеха, защото самите й колела бяха обвити с кожи от хипопотам.
Иудеите се чудеха и маеха на този кортеж и ръкопляскаха възторжено. Начело се движеше един Соломонов конник, натоварен, заобикаляйки свещения град, да заведе Македа във великолепната резиденция, която Иерусалим наричаше вече „палатът на царицата“.
Соломон очакваше Перлата пред вратите на сградата. Той беше сам и я прие без почести, като се изключат цветята пред входа на палата.
Щом кортежът пристигна до сградата, с едно дръпване на юздите Пречистата Перла закова шестте коня. Тя слезе от колесницата с гъвкав скок на танцьорка и подаде ръце на Соломон.
Влюбен, златният цар чувстваше, че в него слънцето се разтопява. Целуна тънките царствени пръсти и поздрави царицата, че е благоволила да влезе във владение на новия си дом в тази прекрасна дреха, с която приличаше на гълъбица.
— Да бъде благословен престоят ти тук, дъще на Юдея!
Македа се усмихна, доволна, че я назовават така.
Тогава, сред двойния кордон на прислужниците, Соломон й показа палата, който благодарение на изтънчения му вкус, бе превърнат само за няколко часа в чудно разточителство от лукс. Килими, червени завеси, благоуханни съдове, фини мебели, вази с цветя и декоративни предмети от целия познат свят, всичко това беше достойно за савския блясък, още повече, че и самата царица беше допринесла за украсата на стаята си за почивка и на залата за аудиенции, където се издигаше престолът й.
Обиколила апартаментите си, където прислугата вече се суетеше, Перлата отпрати мило Соломон.
— Тъй като имам свой дом, позволи ми, царю, радостта да те каня на гости възможно най-често. Ще се постарая да те приемам, както приемам видните савски владетели. Разреши ми да те поканя още днес да вечеряме двамата, защото ще имам да поставя пред твоята мъдрост много и сложни проблеми.
Соломон се оттегли, а бърза и лека като птичка от планините на Симиена Перлата се втурна да подрежда дома си.
На свечеряване Владетелят уважи поканата й. Облякъл се бе в ефирна зелена коприна и носеше на главата си тънка диадема със Соломоновия печат на върха. Гърдите, китките и пръстите му бяха покрити с любимите му накити, които пръскаха хиляди светлини, а подареният от царицата парфюм оставяше следа подир него.
Царицата го прие в обширната зала за аудиенции с двадесет и четири колони. Върху няколко подиума, наредени стъпаловидно и с лъвове от двете страни, тя бе заповядала да поставят царската алга под червен балдахин.