След като минали сто години, Адам и Ева се уморили непрекъснато да възхваляват все едни и същите добрини, създадени от невидимия Бог. Потопили ръце в езерата и реките, за да си направят идол, блестящ от злато, сребро, перли и скъпоценни камъни. Започнали да обожават този идол, защото бил видим.
Когато Бог научил за това, извикал „човешките“ същества и, като прокълнал земята, прокълнал и тях. От този момент, за да се хранят, трябвало да обработват земята, да отглеждат растения, животни или да ги ловят за храна с риск на живота си. Така те познали опасностите, болестите, смъртта, а жената започнала да ражда в мъки.
Перлите се скрили на дъното на моретата, в каменни черупки, а реките, които носели метали и ценни минерали, пресъхнали. Коритата им се покрили с пясък, пръст и скали. Човеците били осъдени завинаги да копаят и дълбаят, за да намерят пръснатите нишки в сърцето на планините и в преобърнатата пръст…
Как присъстващите да не се впечатлят от този разказ? Равините обсъдиха неговата правдивост и решиха да изпишат това чудо върху плочките си, за да го сравняват с другите легенди за Сътворението. За сътрапезниците си, дори и на най-учените, Македа изглеждаше още по-велика с проницателното обяснение за нещата, събитията и хората, което съумя да даде.
В Иерусалимския съвет
Аз бях месия на жените, о, господи! — извика тя.
Точно този ден слънцето светеше в помръкналото сърце на царицата на утрото. Тя предаде мислите си на Съвета, който Соломон бе свикал по нейна молба. Словата на Македа се изливаха от книгата, която нейният съветник Мерари четеше на глас на еврейски език, изчистен от промените на обредния език в Симиена, Йемен и Сава.
Достопочтените и мъдри съветници на цар Соломон слушаха внимателно и клатеха глави.
Сред тях тържествено стоят главният равин Елеазар, първият жертвоприносител Натан, чийто поглед с удоволствие се задържаше върху ослепителната красота на дъщерята на Ангебо, първият левит Симеон, зет на цар Бенеджа, управител на провинция Иафа, командващият на кораба „Амаза“ капитан Надаб и накрая главният ковчежник Хайзар.
Пречистата Перла се бе подготвила за тежка словесна битка. Дали се надяваше да убеди странния трибунал, от който очакваше да прецени духовната доктрина на нейния живот? Сигурно не. Тя се надява единствено, че в съчетанието на умовете им щеше да се открие онази пукнатина, през която тя ще се измъкне от клетвата си, като от затвор.
Умерено и с тежък глас Соломон припомни живота на видната владетелка и най-вече нейното юношество, чиято насока се бе променила рязко след ужасното обещание, което равините бяха изтръгнали от умиращия пророк. Разказа също и за преживените от Македа страдания.
О, мъдреци на Иудея, моля, не забравяйте, че към вас се обръща дъщеря на Израил. Всъщност царицата на Сава и Симиена царува над Израилевия народ. Нейният Бог е нашият, религията й е нашата. Дано ни вдъхнови Иехова да открием решението, което ще даде на многоуважаваната ни гостенка спокойствието, което й липсва.
Седнала под балдахина на залата на Съвета, Перлата благодари на царя за думите му с един продължителен поглед.
— Съветнико на Сава, Мерари — подема Соломон, — кажи ни сега, какъв е въпросът на твоята царица.
— Първият въпрос — започна да чете Мерари, — се отнася до управлението на държавите ми. Обожаваният ми баща, пророкът Ангебо, просветен, справедлив и могъщ владетел, ми даде три съвета: „Ти дъще трябва непрестанно да разширяваш държавата си за най-голяма възслава на Иехова… Трябва разпокъсаните части на Израилевата империя да се съберат в едно за спасението и силата на израилците. Трябва да си могъща и славата ти да блести заради престижа на твоя народ и на самата теб.“ Великият маг Белоша, духовен съветник на баща ми, беше и мой съветник. Той ми завеща следното послание: „Научи народите ни, царице да се обичат и всички да са равни. Царувай с мир, за мир. Старай се да бъдеш владетелка, обичана заради справедливостта и добрината си. За целта избягвай завоевания и кръвопролития.“ Първият ми въпрос към мъдрия цар и почитаемите учени е да кажат коя от тези две концепции е по-добра. Мир или война? Доброта или автократичност?
Мерари сгъва първия лист на документа. Соломон се забавляваше, от объркването на съветниците си.