Савската царица се простря на пода и в страстна молитва направи преглед на целия си живот. Зад нея цар Соломон също се молеше, а равините ритмично призоваваха Иехова като редуваха метани с викове. Тогава се чу гласът на Македа:
— О, Господи, давам в дар сто и осемдесет бели козела. Дано този изкупителен дар отстрани гнева ти от моето каещо се чело…
Чу се писъкът на животните, приготвени за жертвоприношения пред Храма. Миризмата на кръвта се смеси с тежкия мирис на тамян.
— Дарявам още — продължаваше Македа — по един козел — за всеки месец от царуването си и сто и осемдесет торби със смирна за окадяване дома на Всевишния. Само ме освободи от клетвата Боже, освободи ме!
Главният равин издигна глас:
— Македа, царица на Симиена и Сава, владетелка на морета и на две земи, царица на утрото, ти си освободена от клетвата по волята на Иехова.
Под сводовете на Храма гръмна музика. Връхлитайки върху многоцветните греди, тя се блъскаше в пиластрите и рикошираше в пода. Това беше химнът за възслава на Бога. „Осанна!“ — вълнуваща и тежка като рев на океана през бурна нощ. Перлата се бе изправила на крака с вдигнати към дарохранилницата ръце.
— Аз бях месия на жените, о, Господи — извика тя и припадна в ръцете на златния цар.
Любовта в галилейската нощ
Очите ти, Соломоне, са като книга, словата ти — прозрачни като египетско стъкло, а сърцето ти е дъхаво като санталово дърво.
През целия следващ ден Македа остана в дълбоко вцепенение. Изживяваше чувството на новото си съществувание. Разтреперена като дете пред неизвестното, тя отмени цялата си програма и се затвори с Мерари и двама книжници, за да изпрати многобройни вести в Сава.
В лагера й вече се носеше вестта, бърза като светлината, че царицата се бе освободила от клетвата си по волята и милостта на израилския Бог. Вълнението беше голямо. Какво щеше да направи тя? Щеше ли да остане в Иерусалим или да се завърне в Сава? Щеше ли да даде на народа си цар? Всички, от най-скромния войн до най-високопоставения служител, си даваха сметка, че обявеното от Съвета събитие щеше да има дълбоки последици. Поради това придружаващите царицата бяха обхванати от нервност.
Следобед пратеник на цар Соломон покани Македа да излезе надвечер да се порадва на свежестта на ароматния бриз на обширната тераса на покрива на палата, построена, украсена и подредена с цветя по заповед на Соломон. В спокойната обсипана със златни звезди вечер, пред гледката на потъмнелите и смълчани палестински планини, царицата прие поканата. Тя имаше нужда от тази свежест, а почувства и необходимост от думите на Властелина, които да я полюлеят и приспят страховете й.
Савската царица се запъти към палата на Соломон. Тя изкачи цветните стъпала, които водеха към терасата, сякаш вървеше нагоре към съдбата си. Когато стига най-горе, обгърната от въздуха на горите и планините, вдъхна дълбоко, сякаш поглъщаше едно обещание за нов живот.
Царят на Иудея я очакваше. Лицето му грееше от надежда. Облякъл бе най-богатите си дрехи, като за тържествен случай. Единственият му прислужник очакваше заповедите му, а от всеки зелен или цветен храст на терасата се долавяха музикални въздишки, които се смесваха с вятъра.
— Ето те най-после, звезда моя… — посрещна я Соломон и пое парещите й ръце, за да я заведе в пурпурната шатра, отворена към светлините на Иерусалим.
В шатрата алгата беше мека и дълбока, а музиката още по-нежна. Небето се отразяваше върху лицата на Савската царица и цар Соломон с трагичната светлина на последните слънчеви лъчи, които се разпръсваха феерично. И двамата чувстваха сърцата си големи като небето. Македа предпазливо се бе обкръжила с джуджетата — прислужнички, а верният й като куче великан я следеше постоянно с поглед. Соломон отпрати всички тези очи и уши. Желанието му бе да остане сам с царицата на тази ухайна тераса, която сякаш плаваше във въздуха заедно с цветята, осветени от високите лампи.
— О, Македа, тази нощ е топла като целувка.
— Като целувка, точно това е опасното за една жена, омаяна от музиката на словата ти.
— Не се страхувай и освободи тялото си от това кожено наметало.
— Това са самурени кожи от Такаци. Аз сама съм ги убила, когато бях безгрижна царица, влюбена в силата и движението. А сега твоите песни, твоята музика и поезията ти убиха у мен страстта към пространства и завоевания. Ето резултатът от този престой, в който против желанието ми волята ми се топи. Войните вече почти не ме интересуват, а новините за победи, предавани ми с гордост от моите офицери, ме оставят безразлична.