И така още същата вечер иудейският цар отиде да яде и пие при Македа.
Те се хранеха почти всеки ден заедно. За да разсее тъжното настроение на Соломон, царицата беше извикала танцьори. Тя изобщо не забеляза, че владетелят я опива със сухи и уханни вина, като непрестанно пълнеше златната й чаша. Не забеляза и колко настоятелно я канеше да хапне от дребните солени рибки от Финикия, които разпалваха страшна жажда. Скоро тя поиска чиста вода. Златният цар отне чашата от устните й с обяснението, че да се пие водата от палата е забранено, защото тя е само за народа на Иудея. Македа се стресна за миг, но остави чашата и прие още вино.
Вечерята приключи весело. Веселото настроение на владетеля беше естествено, но при царицата то беше изкуствено, защото виното бе омаяло главата й. Мислейки вече само за щастливия миг, който бе сграбчила с пълни шепи, тя викна танцьорите.
— Сега ще ти покажа, царю, един танц, който възхвалява любовта и който някога бях забранила да се танцува в царството ми.
Появи се двойка египтяни. Мъжът беше млад и с мускулесто тяло, а жената, нежна и със сладострастни движения. Божествено красиви, те представиха, по маниера на своята страна, всички фази от живота на жената. Най-напред наивната радост на момиченцето, получило красива кукла. Любопитството му се събужда. Проявяват се наченките на майчина любов при това първо уподобяване. След това танцьорите представиха случайна среща между двама млади. Гледат се дълго. Харесват се. Парализирани са от стеснителност. Между тях се появява взаимно привличане. Младежът проявява възхищението си, момичето му позволява милувка. Влюбеният е обуздал девицата и тя танцува с него. Танцът скоро престава да бъде обикновен. Чувствеността им се е разпалила и девойката пада в обятията на победителя. Танцът продължава, но с по-бавен ритъм и нега. Мъжът изиграва, изразява желанието си и страстта, на която жената вече не се съпротивлява и му се отдава със скръстени ръце. Ритмите на музиката се променят. Ту много се ускоряват, ту спират кръстосват се, оплитат се. В такт с музиката танцьорът, който прави безброй пируети, носейки с изопнати ръце тялото на изпадналата в екстаз своя партньорка, неочаквано я полага върху кожена постилка. Разтваря леката дреха, която я обвива като почти неосезаем розов облак. В ритъма на мелодията той целува ту бързо, ту бавно виещото се и разтърсвано от тръпка тяло на жената. Накрая, давайки се сметка след тези галения, че партньорката му вече не може да сдържа желанието си, той се върти красиво около нея и на свой ред се съблича с рязко и силно движение, великолепен като бронзова статуя. Тя разтваря клепачи и го гледа с поглед, който блести като лунен лъч. Той най-после отговаря на мълчаливата покана и ляга върху нея, като всяко от движенията му е в ритъма на музиката. А тя е нежна и меланхолична. Прилича на въздишки на разтворила обятията си жена. Слят с жертвата си, унесен в прелестния световъртеж, танцьорът обладава танцьорката.
В този момент Македа хвърли своите воали върху телата на танцьорите и с един жест спря музиката. Соломон не посмя да протестира. След гнева на царицата танцьорите вече се бяха изпарили. Влязоха четирима черни роби, носейки позлатена статуетка, представляваща миниатюрно момиченце, наведено над огромно плато в грациозна поза. Слугите поставят платото на ниска поставка и се отдалечават.
— Виж тази статуетка от масивно злато — обърна се Македа към царя. — За теб аз ще я накарам да оживее.
— С удоволствие ще присъствам на нова демонстрация на твоите окултни способности, красива моя магьоснице…
Македа обикаля около статуетката и сякаш я обсипва с кабалистични слова. Златото оживява. Статуетката помръдва пред захласнатия поглед на царя. Човешката фигура се превръща в стройна танцьорка и започва да танцува под звуците на кедровата арфа, от която Перлата извлича тъжна и бавна музика.
Не след дълго музиката замря в пръстите на Македа, танцьорката се върна върху платото и замръзна на мястото си.
— Ще ти покажа тайната на магията — каза през смях парицата. — И ще ти подаря златната статуетка.
— Често ще ми танцува — отговори Соломон и се приближи до подставката, за да се възхити на статуетката.
— Само не я пипай, царю!
Твърде късно. Той вече докосваше с пръсти неподвижното лице на статуетката и усети трептящия живот под чудесната застиналост на позлатената кожа. Македа започна да се смее искрено на ужаса, който се изписа за миг по лицето на царя. Смехът й отекна като звънче, а владетелят се почувства засегнат.
— Нека дойде сега танцьорката Айка! — заповяда Македа.
— Какво ще ми покажеш още?