Дяволит, вживял се в очарователната игра, царят се съпротивлява до момента, когато сграбчи царицата в обятията си и заедно паднаха прегърнати. Смеейки се от удоволствие, тя се освободи от ръцете му и се измъкна. В тази игра тя бе открила отново цялата чиста радост от младежките години, на която просто не можеше да се насити.
Дълго след като бяха отпратили цялата прислуга, дори и най-интимната, те играха така, като деца в градината. На тръгване, щастлива и уморена, Македа попита царя, дали ще я посети и на другия ден. Соломон хитро й даде неясен като на пророчица отговор.
— Ще се видим пак скоро, моя златна звездичке. Срещата ни е близка и сигурно ще те изненада.
Царицата беше прекалено изморена, за да се мъчи да отгатне смисъла на думите му. Когато най-после остана сама, тя се съблече и се хвърли в басейна по средата на дневната си. Остави пламналото си тяло на свежата милувка на водата, след това прислужничките й, джуджета, я масажираха и парфюмираха, преди да се прибере в спалнята си.
Царицата си легна под своя „шаш-бет“. Като повечето си сънароднички, Македа беше свикнала да спи под онзи вид цилиндрична шатра от опната коприна, под която можеше да легне гола, само с колието свещени амулети на шията. По този начин тя се радваше пълноценно на милувката на нощта. Красивото й тяло, освободено от дрехи и завивки дишаше свободно. Сърцето й тупкаше равномерно и без умора. Тя твърдеше, че по този начин продължава свежестта на младостта си.
Македа се опита да заспи, но не можеше да победи нервността, а младата й кръв кипеше във вените. Пламналостта й се съсредоточи странно върху свещеното място на трепетното й тяло, където инстинктивно се насочваха ръцете й. Засрамена, Пречистата се въртеше в копринения си чаршаф. Искаше да изгони от мисълта си сладостните образи, които се трупаха. В ума й се въртеше еротичната сарабанда на танцьорите, чиято вълнуваща картина бе предложила на Соломон. Отново виждаше как телата на танцьорите се увиват едно о друго като растения. Виждаше и наведения Соломон. Дъхът му рисуваше над нея кръгове на наслада, а жаждата засилваше треската й. Никога досега не се бе чувствала по този начин. Небцето й гореше, гърлото й изгаряше. Спомни си за изпитото вино и за солените финикийски рибки, които бе изяла и се провикна:
— Дайте ми да пия. Бързо, чаша ледена вода! В състоянието на екзалтация, в което се намираше от всичките тези сухи вина, тя бе забравила многократно повтаряната препоръка на Соломона.
Джуджетата скочиха от постелите си край леглото на господарката и й подадоха сребърна чаша, пълна с прясна студена вода за пресъхналото й гърло. Тя потопи устни в нея. Не преглътнала още една капка и пред вратата на стаята й откъм градината се чу голям шум. Вратата се отвори с трясък й тържествено се подаде, целият в черно, главният съдия, обиколен от писари със запалени факли. Македа извика като изплашена птица, грабна дрехата си и се покри с нея, готова да наругае дръзките нашественици.
— О, царице — каза съдията. Ние идваме да констатираме с целия си авторитет на право, че като сте пили от тази вода, сте извършили престъпление.
И той посочи пълната чаша.
— А царят твърди, че ви е предупредил. Този извор е посветен на народа, и който си налее от него, дори и капка, е крадец.
— Вярно, сега си спомням.
— В такъв случай ще трябва да ви накажа, царице, на следващото съдебно заседание под председателството на цар Соломон. Вашият случай ще зависи от нашия многоуважаван съдия. Той ще се произнесе по вината ви или ще ви оправдае.
При тези думи Соломон вече влизаше в стаята. Той продължаваше хитро да се усмихва. С един жест отпрати помощниците си и поканвайки главния съдия да остане до него, се обърна към Македа със следните думи:
— О, Перло, престъплението е неоспоримо по нашите закони… Аз имам властта да те помилвам и ще го направя. Но все пак при едно условие. Ние преценихме, че твоят народ е виновен за посегателството над личната ти свобода, тъй както ти си виновна, че си пила вода от този извор. Първият случай е посегателство върху свободата на индивида, и то е наказуемо, както по нашите, така и по вашите закони. С твоето великодушие обаче ти ще помилваш твоя народ, без да чакаш той да каже своята дума за женитбата ти. Аз пък ще те помилвам само в замяна на прошката, която ти ще съобщиш на твоя регент едновременно с щастливата вест за нашия съюз.
Македа, дошла вече на себе си, беше разбрала хитрината на Соломон. Тя протегна ръце към него.
— Аз не мога нищо да ти откажа. Думите ти са мъдри. Поначало всяка твоя дума съдържа безброй истини. Твоят народ и светът го признават. Приемам, царю, да определиш ти деня на тъй желаната ни сватба.