Легендите разказват за красивата млада принцеса, наследила от баща си трона на приказно богатото Савейско царство преди три хиляди години. При управлението й народът живее в мир и изобилие, а търговията със злато, тамян и екзотични подправки процъфтява. Скоро обаче ключовите търговски пътища, от които зависи благоденствието на царството, са заплашени от север. Там, в земите на израилтяните, новият цар Соломон отказва да се кланя на чужди богове и да се съобразява с чужди владетели. Дори с владетелката на най-богатото царство. За да подсигури бъдещето на народа си, Савската царица поема на дълъг и опасен път. В края му я очаква не само мъдрият и харизматичен цар. Там тя ще намери любовта.
Така се ражда легендата за срещата на Савската царица и Соломон, която векове наред вълнува ума и въображението на хората. Противоречивият образ на тази загадъчна жена – обрисувана и като демон, и като основателка на царски династии – остава неразгадана енигма. За пръв път гласът й долита до нас през вековете в тази красиво написана история, която ни пренася в древни дворци и прохладни оазиси.
За тези, които се осмелиха да поемат на път
ПРОЛОГ
Древна легенда разказва за царица от пустинята, която потеглила на север с керван с разкошни дарове, за да отдаде почит на един цар и неговия единствен бог. Легенда за царица, покорена от велик владетел и отрупана с богатства, преди да се завърне в своята земя.
Това е историята, на която са ви накарали да повярвате.
Но всъщност голяма част от нея е лъжа.
Истината е много по-невероятна, отколкото дори разказвачите могат да си измислят. Богатствата са много по-безценни. Тайните – по-гибелни. Любовта и предателството – по-страстни и по-опустошителни, и двете.
Любов... Самата дума е обвивка, изсъхнала под слънцето на пустинната шир, сърцевината й е отдавна изгубена в пясъците. Разказът ми ще е за тези, които бродят из безплодните й пътища, по които вече няма следи от моите стъпки, сякаш никога не съм минавала оттам. Планините не ме помнят, водите на уади* Дана не шепнат легендата за мен, докато напояват плодородните равнини. Далеч от пустинята, речните наноси се трупат неумолимо. Намирам това за проява на милост.
Отвъд тясното море**, на стълбовете на великия храм някога бе изсечено моето име: Билкис, Дъщеря на луната.
[*Уади – традиционен арабски термин за пресъхваща река и нейното сухо русло, понякога дори за цялата речна долина. Тези сухи русла се запълват временно или периодично от водни потоци, особено през зимния сезон. – Б. пр.]
[**Има се предвид Червено море. – Б. пр.]
Тук, на запад, на колоните на двореца пише друго: Македа, Огнената жена.*
За тези, на които служех като жрица и обединителка, носех името на царството си – Сава**.
[*Билкис е популярното име на Савската царица в ислямската традиция, а в етиопската традиция е известна като Македа. – Б. пр.]
[**В различни текстове страната на Савската царица е по-известна като Шеба, Шева, Саба и Сабейско царство, но също и като Сава, Савейско царство. С цел уеднаквяване на превода са избрани варианти, указващи пряка връзка с името на Савската царица, както е популярна в библейския разказ. – Б. пр.]
За израилтяните бях царицата от страната на подправките, която те наричаха Шева.
Те ме наричаха и „блудница“.
Пазителите на миналото, без съмнение, ще представят историята ми по свой начин, жреците ще разкажат друго. Изглежда, именно историите на мъжете за завоевания оцеляват през времето, а нашите деяния се забелязват едва когато излезем от мрака на спалнята и семейното огнище. И така се сдобиваме с печална слава, имената ни са опозорени, защото вече не сме невидими, а истината за живота ни се оказва ефимерна като димящ ливан*.
[*Друго название за тамян. – Б. пр.]
За цариците, които не могат да си позволят смирение, е още по-трудно. Историята не може да приеме и съвмести амбицията и силата ни, които ни правят достатъчно могъщи, за да оцелеем. Жреците имат нетърпимост към тези от нас, които са изпълнени с божествената лудост на любознателността. Затова нашите истории са почернени от огъня на праведното възмущение на тези, които завиждат на въображаемите ни прелюбодеяния. Те ни заклеймяват като прелъстителки, блудници и еретички.
Била съм всичко това и в същото време нито едно от тези неща, в зависимост кой разказва историята.
От другата страна на морето, в Сава, в планините дъждовният сезон вече е отминал, водите на могъщата уади Дана са се изпарили над полетата на зазоряване. След няколко месеца търговците от Севера ще тръгнат по пътя на тамяна и златото... носейки новини от царя, който ги изпраща.