— Принцесо.
Храмът на крепостта се извисяваше зад гърба му, фризовете с фигури на ибекси бяха забулени в сянка. Резбованите врати зееха отворени. Вътре, като голямо нажежено око, пламтеше запалена факла.
Какво ме чакаше тук, зад тези врати, посред нощ?
Когато погледнах Макар, единственият му отговор бе мълчаливо кимване. Разбрах, че каквото и да ме очакваше вътре, трябва първа да пристъпя, за да се изправя лице в лице с него.
За един налудничав миг ми се прииска да избягам, да се върна по пътя, но не в двореца, нито дори в градините, а в мрачното поле, отрупано със стели. Там най-малкото щеше да ми се наложи да се изправя само срещу скорпионите.
Но сякаш самият акт на идването ми тук бе препречил пътя ми назад.
Вдигнах поглед към луната, пълна и високо в зенита си.
И после влязох в храма.
Пет фигури стояха в средата на вътрешния двор. Премигнах срещу светлината от факлата, докато лицата им изплуваха от сенките.
Хасат, началникът на съвета в Пунт, мой далечен родственик. До него стоеше Набат, началникът на гарнизона. Не изглеждаха да са били внезапно събудени и измъкнати от леглата си, ако изобщо си бяха лягали. До Набат имаше трима мъже в типичните за Сава роби, с ками, затъкнати в поясите на кръста им, и с висящи на бедрата мечове.
— Принцесо – каза Хасат и сведе глава.
— Съветнико Хасат – отвърнах със заекване. Не знаех какво предстои, но се изненадах, когато го видях тук, очевидно чакащ мен.
— Извинявам се, че те призовахме по този начин.
Скръстих ръце на гърдите си, за да спра потрепването им.
Хасат пристъпи към мен, светлината от факлата играеше върху дълбоките белези по лицето му. Посочи останалите трима.
— Тези хора дойдоха тук, поемайки голям риск.
— Наистина... – Млъкнах, за да прочистя гърлото си, което внезапно бе пресъхнало. – Наистина е така, ако сте дошли от Сава. Сезонът на дъждовете наближава.
Само глупак би прекосил морето по време на дъждовния сезон... или човек, поел на отчаяна мисия.
— Принцесо – рече един от мъжете. – Аз съм от благородното племе на Аман.
— От великата долина Джауф – казах бавно, като името на мястото прозвуча някак чуждо, когато излезе от устата ми.
— Велико племе с връзки с могъщите търговци на Габан – допълни Хасат. – А това е Халхариб, кръвен роднина на най-старшия съветник на баща ти, който вече броди из света на сенките. А това е Яса, роднина на бащиния ти съветник Абамар.
Струйка пот се плъзна между гърдите ми. Племенните земи на тези трима мъже формираха почти идеална линия от север на юг през Сава, между планинската верига на запад и пустинята на изток.
— Не съм виждала родствениците ви от много години – казах предпазливо. – Но знам, че баща ми им се доверява напълно. Какво искате от мен?
— У дома плъзна чума, дойде с керваните на търговците от Мариб – каза Хасат.
— Съжалявам да го чуя.
За момент никой не проговори.
Погледът ми се местеше между тези мъже с нарастващо объркване.
Най-накрая мъжът, наречен Яса, пристъпи към мен.
— Принцесо, болестта завладя и двореца. Твоят баща, царят, е болен. И преди това здравето му бе влошено. Като тръгвахме, все още не знаехме дали ще оживее, или ще умре.
Олюлях се. Но когато погледнах към Макар, който бе застанал зад мен, се стегнах и се обърнах отново към мъжете.
— Царят е бил жив, когато сте тръгвали. Тогава защо сте дошли? По-добре да бяхте изчакали, за да получа по-важни новини за него – дали е жив, или мъртъв!
— Мусонът наближаваше. Не можехме да чакаме.
— И дойдохте само за да ми кажете, че е болен?
Но не беше така. Едва ли биха рискували да преминат морето само за това.
Дали си въобразявах, или цикадите замлъкнаха? Сякаш магията сред сенките на тези стени беше изчезнала. Нима светилището се бе превърнало в обикновена постройка от варовик и хоросан след пристигането на това пратеничество?
— Има и друго – каза мъжът от Аман. – Хагарлат се е погрижила хората от нейното племе, роднините й, да заемат всяка позиция във властта.
— Наясно съм.
— Но има много племена, нашето включително, които няма да приемат възхода на нашшаните и техните съюзници. Царят е в напреднала възраст. Няма значение дали ще живее само още няколко дни, или дори година – скоро ще има война за трона.
— Но моят брат...
— Той е само на десет години и е пионка в ръцете на племето нашшан.
— Но той е наследникът на трона!