Прекарвах следобедите в блажена сънливост, подремвайки, докато чучулигите пееха пред прозореца ми; когато слънцето се наклонеше на запад, се къпех дълго и бавно.
Нощем изкачвах стъпалата до терасата или пращах пратеник, за да го поканя в личните си покои. Нека дойде моят възлюбеният в градината си и да вкуси сладките й плодове.*
[* Песен на Песните 4:16. – Б. пр.]
Бяхме безсрамни, дръзки, самозабравили се. Къпехме се посред нощ на терасата му. Хвърляхме си тайни погледи през масата по време на пиршествата. Промъквахме се през тунелите и излизахме извън града, за да лежим един до друг под открито небе като първите мъж и жена, като божествените съпрузи от древността.
Той дойде в лагера ми по време на следващата тъмна луна заедно със слуги, които носеха животни. Наблюдава ритуала на Алмака, докато все още терзаещият се от въпроси Асм и аз извършвахме церемонията.
Това щеше да бъде последното ми жертвоприношение към мълчаливия бог.
— Колко плашеща, красива и величествена беше – прошепна тази нощ Соломон в шатрата ми дълго след като тъпаните бяха спрели да бият. – И как ме омагьосваш. Каква е тази твоя сила, дъще на луната?
— Силата на желанието – отговорих аз.
— Вярваш ли в такива неща?
— Нима желанието не е всъщност молитва? Един мъж се промъкна в спалнята ми, когато бях на дванайсет. Облада ме насила. И още веднъж след това. И още веднъж.
Соломон се надигна със смаяно изражение.
— Помолих се за спасение. И уади преля и го отнесе завинаги. Посветих се на бога в знак на благодарност. Но мисля, че заради стореното от него останах безплодна.
Той ме притисна към себе си по-силно от всеки друг път.
— Клета моя любов! Ако този мъж беше жив, щях да го накарам да страда. И като си помисля, че те повиках да дойдеш при мен сама онази първа нощ. Проклинам се, че някога съм се държал сурово с теб. Прости ми. Прости ми – каза той и ме залюля в прегръдките си.
— Никога не си вдигал ръка срещу мен.
— Трябваше да бъда нежен с теб още от първия ред, който ти написах.
— Тогава сигурно не бих ти отговорила.
— Да, навярно не би го сторила.
— Сега разбираш, нали? Помолих се на луната да ме спаси. Молих се за свобода и баща ми ме изпрати в Пунт. Живях щастливо там години наред. Живеех сред любов и с любов. Но се питам дали част от мен не се е молила да стана царица. Питам се дали душите ни не са всевиждащи и дали моята е знаела, че ще дойда тук. И дали е знаела, че няма да дойда, ако Макар е жив...
Отдръпнах се от него и го погледнах на светлината на лампата.
— Първия път, когато ти писах, част от мен копнееше за теб. И още първия път, когато те видях, те пожелах. И ето те. Но богът, на когото се посветих, не ми се посвети в замяна. Така че кой е богът, благодарение на когото си с мен... и който скоро ще ни раздели?
— Същият, който ще ни събере отново – каза той тихо.
— Ние почитаме един и същи бог в края на краищата.
— И кой е той?
— Името му е „любов“.
Соломон, моят поет.
След известно време спрях да го каня при себе си, защото в покоите ми постоянно сновяха слугините ми и двете други момичета, и наредих да преместят нещата ми в неговите покои.
Излежавахме се в леглото до късна сутрин. Той целуваше пъпа ми, а аз сравнявах мъжеството му с гладкия алабастър на статуите – символ на плодовитостта. Соломон се смееше и се преструваше, че се срамува.
И после ставахме и за няколко часа се превръщахме отново в цар и царица, докато в мислите си творяхме поезия.
Не говорехме за настъпващата зима, въпреки че дните препускаха като диви коне и лятото отиваше към своя край.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Халхариб и Ниман ме посетиха по време на празника на тръбите*, за който от дни в града се събираха поклонници. Царят бе отишъл в храма; нямаше да го видя до вечерта. Вече месец роговете на овните тръбяха всяка сутрин, стряскаха ме в съня ми повече от веднъж, потънала в прегръдките на царя, но на него не действаха така – той похъркваше тихичко въпреки мощния рев. От всяка пещ в града във въздуха се надигаше ароматът на печен хляб.
[* Денят на тръбите, или Рош Хашана – еврейската Нова година. Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. Въпросните тръби се наричат шофар – древен еврейски духов инструмент, обикновено направен от рог на овен. – Б. пр.]
Посрещнах съветниците си в покоите си, на масата имаше поднос с дюли и мед от царските кухни. Идвах тук за първи път от дни и за първи път от много време се събирах с тях на съвет.
— Царице моя, притеснени сме – започна Ниман.