— Защо? – попитах ведро. Но бях очаквала тяхното неодобрение и ги посрещнах с едно наум. От седмици посещавах тронната зала на царя и личните му покои. Очевидно Соломон се бе съгласил на споразумение. След като имахме кораби, нямаше причина да оставаме още тук. Хората в лагера бяха неспокойни, а аз все още не давах заповед за тръгване.
— Има... неприятни слухове за теб и царя, разнасят се все повече и по-настойчиво сред поклонниците, които стават все по-многобройни с всеки изминал ден.
— Винаги има слухове. В Сава също се говореше какво ли не за мен.
Ниман поклати глава.
— Царице моя, тук е различно от Сава. Нашите обичаи не са като тукашните.
— Наясно съм с това – сопнах се аз. – Това ли сте дошли да ми кажете? – Погледнах към Халхариб, който се взираше мрачно в подиума, където, преди да бъде преместен, стоеше моят трон.
— Царят има много жени, които имат много слугини – слугини, които говорят и разпространяват злобните слухове на техните господарки. Има и много жреци и членове на съвета, които са недоволни от присъствието на чужд владетел с повече влияние над царя от тях самите. В това царство не са склонни да се поддадат на чужда власт – особено ако е властта на царица. Станала си любимата мишена за заплахи. Въпреки че могат да ти кимат и да се усмихват в съвещателната зала, ти нямаш други приятели освен самия цар.
— Откъде знаете? Не сте присъствали на съвещанията на царя.
— Разходихме се из града под прикритие и го чухме с ушите си – каза най-накрая Халхариб. – Хората на пазара говорят срещу савската блудница, а по улиците наричат пазача ти „човека на проститутката“.
Лицето ми пламна от ярост, въпреки че по гърба ми плъзна студ.
— Как се осмеляват!
Скочих на крака и закрачих нервно, приглаждайки косата си.
— Страхливците винаги ще говорят грубо срещу жените на власт. Мислите ли, че това е първият път, когато устите се отварят и лаят срещу мен? Мислите ли, че ме интересува това, за което говорят? Не са доволни от браковете на царя, въпреки че получават големи облаги от тях. Това са хора, свикнали да вдигат скандали, които търсят и създават нравоучителни притчи дори от съюза, от който се е родил техният възлюбен цар, избран от собствения им бог – рекох гневно. – Той, който е надарен с мъдрост от самия Йехова!
— Тези хора се боят, че този същият бог ще им потърси сметка за делата на царя им – притисна ме Ниман.
— Царице моя, не съм сигурен, че хората го обичат толкова, колкото може би разказват ласкателите в двореца – каза Халхариб.
— Никой не е дръзнал да говори срещу него.
— Не и открито, пред хората. Но стават все по-смели, особено след Иеровоам.
— Царице моя, очевидно е, че имаш благосклонността му – каза Ниман. – И Сава също ще се облагодетелства от това. Той е очарован от теб. И е разбираемо да е така – Сава е най-богатата страна в света!
Разсмях се.
— Само преди няколко седмици никой от вас двамата не намираше думи да изкаже възхитата си от този цар. Видях как поглъщате с жадни очи подарените ви коне, а ти, Ниман – златото на колесниците му. Не беше ли ти моят сродник, който ме умоляваше да уредиш брака ми със същия този цар, ти, който виждаше в това огромна възможност?
— Царице моя, ако искаш да се омъжиш за него, стори го – каза Халхариб. – Но трябва да сложиш край на този скандал. Не само в името на Сава, но и заради доброто на хората в лагера.
Отстъпих назад.
— За какво говориш?
— Вече седмици наред под прикритието на нощта хвърлят камъни и боклуци по лагера ни. А тази нощ група северняци се опитаха да се сбият с пазачите ни. Нараниха трима от хората на Тамрин.
— Какво?
— Ако няма да се омъжваш за него, тогава трябва да си тръгнем час по-скоро. Очевидно си получила – или поне ти е обещано – това, за което дойдохме!
Избягвах да мисля за предстоящите дъждове, за дните, които ставаха все по-кратки, като си повтарях, че така ще имам повече часове нощем със Соломон. Разбира се, знаех, че се залъгвам.
— Няма да си тръгнем преди зимата. Все още имам дела за довършване – обясних аз, гризейки нокътя си.
— Носи се слух, че си се преместила изцяло в неговите покои, господарке – каза Халхариб. – И целият двор знае, че седиш до него в тронната му зала – не като гостуващ владетел, а сякаш си негова царица!
Исках да им изкрещя: „Такава съм!“.
За него бях повече царица от която и да е от съпругите му от уговорените бракове! Без брак, без зестра, без обединяване на страните ни. Повече от жените, които някога му бяха раждали синове, дори само защото не бях нито едно от тези неща.
Какво ли биха казали, ако знаеха как двамата с него нощем обсъждаме начина, по който ще променим света? Как привличахме Хидуш и Вавилон в съюз с нас, като очертавахме дяловете си от пътищата, които се виеха чак до далечните земи на коприната? Как разделяхме Идумея помежду си заради моите кервани и неговите кораби, които щяха да акостират в залива...