— Къде бяхте, докато аз седях в тронната зала на царя, участвайки в преговори и съвети? И какво ви интересува какви слухове се носят из тези коридори? Няма да се оправдавам. Казах, че идваме за пристанища и кораби. И постигнах много повече. Осмелявате се да ме порицавате?
— Не – каза Ниман. – Говори се обаче, че двамата заедно сте осъдили Египет, задето е приютил враговете на царя?
— Разбира се!
— А знаеш ли, че египетската царица разпространява най-низки клюки за теб като отмъщение?
Сепнах се.
— И откога се плашите – или възпирате – от женски клюки? – отвърнах аз. – Или дори от слуховете по пазара? Без съмнение същите неща се говорят за мен и на нашите пазари, и от съпрузите на нашите благородници. – Погледнах настоятелно към всеки от тях. – Зимата ще дойде съвсем скоро. Погрижете се за провизиите за кервана, защото ни чака дълго пътуване на юг.
Изпратих съобщение на царя в мига, в който те си тръгнаха. Бях разтърсена, притеснена за сигурността на лагера си, разтревожена от отсъствието на Соломон и не желаех да допусна външният свят да навлезе в интимното ни пространство. Не желаех луната да залезе и слънцето да изгрее за още един скоротечен ден.
След няколко часа край савейския лагер бяха поставени допълнителни стражи. За миг изпитах облекчение – докато влязох в покоите на царя. Той ме прегърна, но имаше измъчено изражение.
— Не мога да остана тази нощ.
— Тогава ще дойда с теб, където и да отиваш.
— Не съм посещавал Ташер от седмици. Ядосана е и ревнува.
Значи, бе вярно. Отдръпнах се.
— Мислех, че е прекалено практична жена, за да се държи по този начин.
— Не е тайна, че ти живееш тук с мен. Че тронът ти е поставен до моя. Тя направи доста отстъпки. Но отчаяно иска да зачене още един син и относно това е непреклонна.
В гърдите ми пламна ревност, яростна и изгаряща.
— Добре тогава. Аз ще повикам друг мъж в постелята си!
Той прокара пръсти през косата си.
— Не. Недей. Умолявам те. Но ми позволи да изпълня дълга си.
— Дълг! Ти си царят.
— Тя е дъщерята на фараона!
— Да! И колко пъти трябва да повтаряме, че Египет е слаб? Това е домът на враговете ти – обявихме го пред всички. Какво й дължиш тогава?
И в този миг разбрах: той я обичаше.
Мисълта ме прониза като острие.
Колко ли стихотворения й бе посветил, преди да напише първите си думи до мен? Колко ли писма й бе пратил, колко дарове?
Той ме хвана за ръце.
— Любов моя, моля те. Остани. Почакай ме. Ще се върна на сутринта. Спи до късно и аз ще легна до теб.
— Току-що станал от постелята на друга – изрекох с горчивина в гласа.
— И ти дойде при мен от постелята на друг.
Изсмях се ехидно.
— А ти – от постелите на стотици други жени. Не съм те заблуждавала, че съм девица. Или и ти ще ме наречеш блудница като хората ти по пазарите? И дори да съм, то царят им ме направи такава!
— Не разбираш ли какво рискувам, за да бъда с теб? – каза той, като че ли изгубил силите си.
— Какво рискуваш ти?!
— Да! Наричат те блудница – тук наричат всяка неомъжена жена така. Но ти го знаеш по-добре от мен. Не разбираш ли, че си навличам неодобрението на жреците си, които твърдят, че отношенията ми с теб са основната причина Северът и Дамаск, и Иеровоам, и много други да заговорничат срещу мен?
— Не виждаш ли, че когато народът ти изпитва трудности, винаги свещенослужителите ти обвиняват първата попаднала пред очите им жена, а жените нямат никаква власт според обичаите ви? Дори вашата Ева не е сдъвкала ябълката и не я е изплюла в устата на Адам, а той сам е отхапал от нея. Чела съм историите на свещениците ти! Не разбираш ли, че те описват собствената си слабост?
— Не само свещенослужителите негодуват, а и хората ми, моят народ – и все пак аз поставих теб пред тях. Съгласявам се с твоите решения, а не с техните. Рискувам да се опозоря, да изгубя царството си заради теб!
— Ти си избрал хората около себе си. Тогава избери други. Рискуваш царството си, като приемаш царицата на царство, толкова богато като Сава, в леглото си? Като показваш на света, че царствата ни трябва да бъдат възприемани като обединена велика сила? Какво рискуваш, царю? Ти, който наричаш себе си Опасния и после се втурваш като пале, щом жена ти те повика?
— Какво искаш от мен? – попита той и аз се разсмях. Преди седмици бях задала същия въпрос.
— Да отвърна ли като теб, че условието ми е брак?