Выбрать главу

Следобед от града под нас се разнесоха викове и група стражи бяха пратени да разберат какво става. Наблюдавах ги от терасата си – тълпата се отдръпваше светкавично пред тях, нагръдниците им блестяха на слънцето. Близо до пазара имаше някаква суматоха, макар че виждах само част от случващото се – хора идваха тичешком от страната на дюкяните, крясъци пронизваха въздуха.

Този град, препълнен с поклонници, ме напрягаше. Те се пръсваха все по-нашироко из долината с нарастването на пазарната тълпа, така че бях поискала повече пазачи за лагера ми, а и нашите хора бяха удвоили охраната. В Сава също избухваха внезапно конфликти и се разразяваха стари вражди като суха буря през лятото, разпалени от искрата на необмислена дума или малко повечко вино. Държах слугините си и Шара близо до себе си, забраних им да излизат в града, забавлявах ги с лакомства, поръчани от кухните на царя, и с изненадващото посещение от Тамрин, когото те веднага подканиха да играе сенет с тях.

Соломон се върна късно същата вечер.

— Фараонът е мъртъв – каза той.

— Чух вече – отвърнах, докато му наливах вино.

— Шишак Либиеца е завзел властта в Египет. И за една нощ от слаб Египет стана силен.

Никога не го бях виждала толкова изтощен.

— Със сигурност силата му е преувеличена.

Соломон поклати глава.

— Той командва войската на фараона от години. Египет отново ще стане водеща военна сила. И Шишак ще си върне Гезер.

— Първата ти жена е египтянка!

— Това има ли значение за наемниците? Те не са египтяни, а либийци, завзели властта в Египет, и сега ще насочат поглед отвъд границите си. Вече предложиха гостоприемството си на Иеровоам, на когото моят пророк – присви той устни – е предвещал, че ще управлява северните племена на Израил. И сега Шишак мисли, че държи в ръцете си бъдещ цар. Ще поиска Гезер. Дори да не е днес, скоро ще го направи. Както и дял в новия ми флот.

— Е, не може да получи това!

— Може.

— Как е възможно?

— Египет ми предостави хора за гарнизоните в Кадес-Барнея, Беер Шева и Гезер. Мъже, които защитават интересите ми там, но са предани на Египет. Има и още нещо.

— Какво още? – попитах аз смаяно.

— Той знае, че си тук. Иеровоам му е разказал преувеличени истории за нашето... приятелство.

Защо тази простичка фраза ме изпълни с хлад до върховете на пръстите ми?

Преди дни твърдях на моите съветници, че не ме интересува какво говорят хората. Но сега, когато разбрах, че тези истории за моето „приятелство“ със Соломон са стигнали до Египет, се почувствах така, сякаш целият свят надзърта в постелята ми. Още повече защото тези истории не бяха преувеличени.

— Трябва да действам внимателно с него – рече Соломон. – Египет също така е и приятел на стария ми враг, Хадад. Сега разбираш ли какви трудности ми предстоят? И че трябва да се договоря с него в името на добруването и на двете ни царства. Защото както може да обърне поглед към Гезер, така може да го насочи и на юг, към Пунт.

Премигнах.

— Но ще направя всичко по силите си – продължи царят.

— Вярваш ли ми?

— Да.

Не можех да се сетя за друг, на когото да имам повече вяра във воденето на преговори. Но да го видя толкова мрачен, да го чуя да казва: „Ще направя всичко по силите си“, когато преди бях чувала: „Само гледай – ще го смачкам“, ме потресе.

Хадад в Арам, Разон в Дамаск, Иеровоам в Египет. Собствените му племена на север, които можеха да се обърнат срещу него. Пророкът на неговия бог. Ревнивите му жени.

Нима това бе богопомазаният? Мъжът, за когото разказваха, че му е дадена толкова много мъдрост, и може би именно затова си бе спечелил и толкова много врагове. Това ли бе владетелят, който трябваше да укрепи и задържи племената, които неговият войнствен баща бе обединил – но този път не със сила, а с уговорки и брак: същите неща, заради които жреците се бояха народът им да не загуби идентичността си.

Усетих погледа на Соломон върху себе си.

— Какво има?

— Още само едно нещо...

— Какво още? – почти проплаках аз.

— Шишак и Ташер са роднини.

Извърнах се.

Значи, Египет вече бе укрепен. И там, и тук.

— Сега няма да посмееш да се омъжиш за мен.

— Няма – отвърна той тихо. – Няма да те направя една от стотици, както ти казваш, или да поставя някоя друга жена над теб по ранг. Няма. Ти си царица. Моята царица. И първа в сърцето ми.

Въздъхнах, когато пристъпи към мен, и отпуснах глава на рамото му.