— Ташер ще бъде доволна.
— Тя загуби баща си.
Замислих се за баща ми и за сълзите, които никога не пророних за него. Тя живееше тук повече от десетилетие. Дали щеше да плаче за своя баща?
— Утре ще отида при нея – каза той спокойно. – Знам, че ще се ядосаш. Но ще го направя.
Какво можех да сторя?
— Тръгвам си скоро.
— Знам.
— И все пак ще отидеш.
Той отпусна главата си върху моята.
— Ташер заплаши да изпрати вест до Египет, че е нещастна и тук се отнасят зле с нея, ако не я посетя, ако не покажа открито пред хората предпочитанията си.
Изсмях се кратко, приглушено.
— Не знаех, че тя има дързостта да командва царя.
— Шишак ще търси всяка възможност да излезе срещу мен. Иеровоам му е задължен и ще му бъде по-полезен, ако бъде поставен на царския трон.
— Какво можем да направим?
— Ще изпратя посланиците си с дарове. Както винаги сме правили. Така ще се споразумея с него?
Но вместо да звучи уверено, царят изглеждаше изтощен. Къде се беше дянал дръзкият автор на онези писма?
Ако царството на Соломон паднеше, нямаше да има флот с кораби.
Или пък той щеше да принадлежи на друг. И тогава какво щях да правя?
С кого трябваше да се срещна, извървявайки дълъг път, и дали това пътуване щеше да се окаже напразно?
Не. Нямаше да е напразно.
— Разбира се, че ще се споразумееш.
На следващия ден Ташер освободи Небт от задълженията й към мен. Момичето се разплака и със сведена глава напусна покоите ми завинаги. Остави само дъската за сенет.
Започнах да се боя от деня, в който Ташер щеше да се изправи срещу мен, за да изтъкне подсилената си позиция и в двореца, и в спалнята на царя. Но не Ташер ме посети в покоите ми, а Наама.
В сравнение с умело подчертаната драматична красота на Ташер тя имаше доста невзрачна външност. Сурова и едра като селянка, по пълната й фигура съдех, че е родила много деца, въпреки че не попитах колко синове или дъщери има.
Тя хапна колкото да спази обичаите за вежливост при гостуване, и премина право към въпроса.
— Ташер те почувства като заплаха и стана твой враг. Което те превръща в моя приятелка – обясни Наама. – Тя смята, че е победила, защото има роднинска връзка с новия фараон, и открито прие култа към Бастет, богинята котка, която почитат неговите жреци. Но Ташер не е най-мъдрата жена. Шишак е узурпатор, а не завоевател или обединител като моя съпруг и – доколкото чувам – като теб. Той е алчен и иска да си вземе обратно това, което предишният фараон е раздал. Със заплахата от страна на египетския трон Соломон никога няма да избере за наследник сина на която и да е египетска принцеса.
— Кой син ще избере?
— Моят син, Ровоам, е любимец на баща си. Мъж, който следва неговите пътища. Той е може би прекалено ревностен и сляпо отдаден на неговите убеждения, дори по-малко толерантен към Севера. Но Соломон ще го избере. Освен, разбира се, ако ти не му родиш син и не го доведеш тук.
— И затова ти ме молиш да си вървя.
— Всички съпруги искаме да си вървиш – каза тя простичко, без никакво озлобление.
Бях помислила Ташер за откровена, но прямотата на Наама режеше по-остро!
— Не се тревожи за син, роден от мен.
— Така казват много нови жени, когато царят насочи поглед към тях и те мислят все още само за любов. А той е имал много жени. Ти няма да си последната. Но мисля, че никога не е обичал някоя толкова много. А това те поставя в опасност. Харемът е пълен с повече конфликти, отколкото мъжете могат да си представят. Израилтянските съпруги гледат с пренебрежение на чужденките. Чужденките смятат израилтянките за прости. Жените от Севера се чувстват потискани от жените от Юга. Южнячките се отнасят към севернячките като към по-долни. И всички жадуват за вниманието на царя, срещу когото много от тях негодуват в сърцата си.
— А ти? Ти негодуваш ли срещу него? – попитах в същия прям дух.
— Да. Много пъти.
Разбирах я... може би.
— Те са обединени само в едно – ревността им към всяка нова жена, привлякла вниманието на царя политически или в романтично отношение. Но никоя не желае да си тръгнеш повече от Ташер. Внимавай, царице на Сава. Тя разполага с шпиони и слуги. Дръж наблизо дегустатора си на храна. Въпреки че тя не води война с теб, ти ще бъдеш тази, срещу която ще насочи стрелите си. Дойде, за да сключиш съюз. Царят ще ти даде пристанищата, които искаш. Но няма да си в безопасност, докато не потеглиш на север.
Не осъзнавах, че е толкова проницателна, и съжалявах, че не я бях поканила в покоите си в онези първи дни.
— Разбирам – казах аз и й благодарих.
— Израил е богат. Но и ти имаш богатство. Ако търсиш мир, няма да го намериш тук.
Тя се изправи да си тръгне, но спря.