— Моята слугиня се радваше да ти служи. Тя ще оплаква деня, в който твоята Шара и другите момичета си тръгнат, ще приема за знак на добра воля, ако я вземеш със себе си. Тя никога не е била щастлива тук. Вземи я като символ на приятелството ни. Някой ден синовете ни ще станат владетелите на народите ни. По-добре да сме приятелки.
Изненадващо за самата мен, станах и я прегърнах – тази сурова, но ценяща истината жена.
Този ден лагерът ми се премести на юг от Йерусалим, на половината път от пристанището на Ецион-Гебер – по-далече от нарастващото напрежение в града. Отпратих слугините си, като задържах само Шара и Яфуш с мен и им казах, че ще се видим след няколко седмици, когато празниците приключат.
Не пропуснах радостните възгласи по улиците, когато тронът и маркабът ми бяха пренесени под въоръжена охрана извън града. Нито виковете, стигащи чак до стените на двореца: „Върви си, Савска царице!“.
Тази вечер останах сама на терасата си и почувствах първия студен полъх на зимата.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин, облечени в обикновени дрехи и придружени само от неколцина от стражите му в прости роби, със Соломон излязохме из препълнения град. Отначало се тревожех, боях се за хората си, а и за себе си, въпреки присъствието на царя. Ехото от онзи вик отекваше в мислите ми: „Върви си, Савска царице!“.
Но бях затворена прекалено дълго между стените на двореца, сред паяжината от интригите му, а и освен това нямаше да позволя да ме мислят за страхлива.
Вървяхме заедно, както всеки обикновен мъж би вървял редом до жена си. Дори в онзи час улиците гъмжаха от хора и усетих, че изпитвам носталгия по пазара и сезона на поклонниците у дома, в Сава. Но никога не се бях потапяла в атмосферата на своя град така, както сега тук, свободна благодарение на анонимността.
Близо до стария град Соломон прескочи ниската стена на къщата на един хлебар и открадна два сладкиша, сложени да изстиват в двора. Куче залая и от къщата излезе стопанинът, крещейки проклятия към нас, докато ние се сливахме с тълпата из оживената улица.
— Какво си мислеше, че правиш? – попитах аз след няколко улици, задъхана и смееща се против волята си. Наблизо група мъже пееха химни.
Соломон ми подаде единия сладкиш.
— Че бих си дал снизходителна присъда. Влюбен съм. И съм способен на всичко!
Докато обикаляхме из горната част на града, се зачудих какви са малките постройки, издигнати отстрани на къщите, в дворовете и дори по някои покриви – навеси с три или четири страни, покрити с палмови клонки и с цветни черги, в които се приютяваха гостите на домакините. Соломон ме вкара в една такава празна постройка и ми обясни, че хората ги строят по подобие на шатрите, в които някога са били принудени да живеят предците им, когато в продължение на четиридесет години са бродили из пустинята след бягството им от Египет – за да не забравят никога преживяното.
В този миг една каруца с плодове се преобърна на път към вечерния пазар и по улицата се затъркаляха нарове и лимони. Група младежи и неколцина други мъже се втурнаха да ги прибират и започнаха да се бият помежду си. Царят ме избута бързо от малкия ни подслон, преди боят да се разрази с пълна сила, а хората му се скупчиха плътно около нас. Погледнах назад, останала без дъх, тъкмо навреме, за да видя как в суматохата навесът бе съборен и изпотъпкан.
— Бедствията ни следват по петите – отбеляза мрачно царят.
Искаше ми се да бе замълчал. Хората не знаят кога с думите, които изричат, предричат бъдещето.
— Кога ще ме заведеш да видя корабите ни? – казах аз, след като спуснахме капаците на прозорците и заглушихме шума от улиците, най-накрая останали сами. Няколко пъти вече бяхме обсъждали да отидем да ги огледаме, но тази вечер го казах като знак, че му имам доверие.
— В деня, в който те придружа до лагера ти, ще слезем заедно до Ецион-Гебер и ще видиш корабите си. Обещавам. И така ще опознаеш пътя, по който може да се върнеш при мен някой ден.
Не се усмихнах. Денят, в който щеше да ме придружи до лагера, щеше да бъде денят, в който щях да напусна Израил. И него.
Два дни по-късно Ташер поиска Соломон да отиде при нея за рождения ден на техния син. После – три дни след това – за да присъства на тържеството по повод коронацията на новия фараон. Музика и смехове се носеха из коридорите, а в крилото с покоите й имаше постоянно движение – музиканти и танцьори влизаха и излизаха през цялата вечер. Соломон се върна чак на сутринта и се просна изтощен на леглото. Спа чак до залез.
Следващият ден бе израилтянският Ден на изкуплението – Иом Кипур, и царят трябваше да пости и да се пречисти, за да се подготви за задълженията си в храма. Градът вече бе толкова претъпкан, че се чудех как хората не падат от покривите на къщите нощем.