Тази е първата година, в която Менелик ще ги приеме, казвам с гордост на капитана. Първият флот, който ще посрещне като цар.
Капитанът ме пита дали ми липсва тронът, от който се отказах. Не, отвръщам аз, в Пунт е много по-спокойно и тихо, като се изключат цикадите. Яфуш, който напоследък по-често сяда до мен, а не стои изправен, както преди години, се съгласява.
Но сега, питам аз, носи ли нещо за мен?
Капитанът ми поднася свитъка, както е правил много пъти преди. Но този път въздиша тежко.
Царят отпътува, казва той, вече крачи редом с предците си. Този свитък е последният.
Пръстите ми треперят. Казвам, че искам да остана сама.
Когато всички излизат, притискам свитъка до гърдите си, преди да счупя печата и да го отворя. Докато чета последната песен, очите ми се изпълват със сълзи, но не от тъга.
Той си е спомнил градината.
Завършил е историята най-накрая.
Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен на ръката си,
защото любовта е силна като смърт...
Големи води не могат угаси любовта
и реки не ще я залеят. *
Побързай, възлюбена моя.
[*Песен на песните 8:6 – 7. – Б. пр.]
ПОСЛЕСЛОВ
Обединеното царство на Соломон се разпада при управлението на неговия наследник, Ровоам, като десетте племена от север стават нова държава, Израил, а двете племена на юг – Юдея. Иеровоам се връща от Египет и повежда бунта на северните племена, след като Ровоам не само отказва да облекчи данъка за принудителен труд, но заявява, че ще го увеличи десетократно. Иеровоам управлява Израил двайсет и две години, а Ровоам властва над Юдея седемнайсет. Двамата са в постоянна война помежду си през цялото си управление.
Фараон Шишак (както е споменат в Библията), известен като Шешонк или Шошенк, е основател на Двайсет и втората, т.нар. Либийска, династия; той напада Северен Израил през петата година от управлението на Ровоам, завладява няколко града, включително Мегидо, и си възвръща властта над Гезер. На прочутата порта от град Бубастис на храма на Амон в Карнак е изобразен Шешонк I, който носи „съкровищата от дома на Йехова и съкровищата от царския дворец“, както и златните щитове на Соломон. Йерусалим не е сред изброените на портата завладени градове, въпреки че е единственият град, споменат в библейския разказ за събитията. Според учените Иеровоам е отблъснал нападателите, като е платил данък. Впоследствие Юдея става васална държава на Египет.
Кивотът, изглежда, оцелява след нападението на Шошенк (според свидетелствата цар Йосия го връща в храма – Втора книга Паралипоменон 35:1 – 6, където единствено се споменава кивотът след времето на Соломон), но изчезва и от текстовете, и от историята някъде в периода на вавилонската обсада на Йерусалим, 589 – 587 г. пр. Хр., когато Навуходоносор изгаря Соломоновия храм до основи и срива града.
Кивотът обаче не е споменат в Четвърта книга Царства в списъка с плячката на Навуходоносор, въпреки че вътре са изредени дори такива дребни предмети като чинии. Нито пък го намираме в списъка с предмети, върнати в Йерусалим от Кир, в Първа книга на Ездра.
Менелик, синът на Савската царица и цар Соломон според етиопските легенди, става първият цар на Соломоновата династия в Етиопия – линия от царе, управляващи в продължение на 3000 години, до края на властването на император Хайле Селасие през 1974 г.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
След задълбоченото изчитане на тонове информация в подготовката на книгата ми „Юда“ наивно смятах, че в сравнение с този тежък труд изграждането на образа на Савската царица от историческите фрагменти за този с хиляда години по-ранен период ще стане по-лесно. Всъщност историята на загадъчната владетелка се оказа истинско приключение, което ме караше да си скубя косите, но по различни причини.
Савската царица се споменава в три големи писмени паметника: Библията, Корана и „КебраНагаст“ („Книга на славата на царете на Етиопия“) – произведение с поне седемстотингодишна история за Соломонидите, царете на Етиопия; в него се описва преминаването на етиопците от култа към слънцето, луната и звездите към почитането на бога на Израил и за това как Ковчегът на завета (кивотът) е бил пренесен в Етиопия. И за трите свещени книги се смята, че са вдъхновени от поклонниците на съответните религии.
И в трите се споменава легендарното пътуване на царицата до Израил, за да се срещне с цар Соломон. Но общото между тях свършва тук.