За евреите и християните Савската царицата е безименна владетелка на намиращата се на юг страна на подправките, която посещава Соломон, носейки четири и половина тона злато; тя признава властта му и се прекланя пред неговия бог – същата царица, за която Исус заявява в евангелията, че ще съди поколението на Израил, което е осъдило него. За мюсюлманите тя е арабската царица Билкис, която пътува до Израил, за да отдаде почит на царя, и въвежда почитането на Аллах в своето царство. За етиопците е Македа, жената, съблазнена от Соломон и въвела култа към Йехова в родината си, а после станала майка прародителка на династия на царе с 3000-годишна история.
Савската царица е спомената и от историка Йосиф Флавий като Никаулис, царица на Египет и Етиопия, въпреки че по времето на Соломон в Египет не е имало властваща царица, поне според повечето хроники. Някои апокрифни книги включват името й в списъците на властващите царици, но по историческите и археологическите данни няма свидетелства за жени владетелки, управлявали в Южна Арабия.
Какво знаем наистина за тази царица от Х в. пр.Хр.? Накратко: много малко. За вярващите в библейските писания и в тези от Корана или пък в етиопските легенди тя е съществувала. За историците това е спорно – в най-добрия случай.
Савейското (Сабейското) царство се е простирало покрай Червено море от древен Йемен до Етиопия. Този народ без съмнение е съществувал; руините на храмовете им, язовирите и градовете им се разкопават и проучват от десетилетия. Савейски надписи се срещат и в Йемен, и в колониите в Древен Даамат, който векове по-късно ще стане царството Аксум.
Съществуването и дългата история на Пътя на тамяна е безспорен факт: неоасирийски текстове потвърждават търговията между Южна Арабия и държавите покрай Ефрат още от девети век, а търговията между Южна Арабия и Леванта (Източното Средиземноморие) вероятно е започнала поне хиляда години преди това. Учените вярват, че основното ядро на Трета книга Царства 10:1 – 13 е било написано вероятно около X в. пр. Хр. Части от бронзови савейски надписи, датирани около 600 г. пр. Хр., на които са изобразени глави на ибекс – образ, силно застъпен в савейското изкуство, свидетелстват за търговията между Южна Арабия и градовете на Юдея.
Интересни открития подкрепят тезата за връзка между Соломон и Савската царица. През 2012 г. в Северна Етиопия археологически екип откри шестметрова каменна плоча, на която са гравирани Слънцето и Луната, и части от савейски надпис, както и колоните на храм на лунния бог в близост с шахта на древна златодобивна мина. По-далече, на север, медодобивните мини в Идумея свидетелстват за организирана дейност през X в. пр. Хр. и прекратяване на тази дейност около периода на инвазията на Шишак (Шешонк I).
И все пак археологическите данни за Савската царица – всъщност и за Соломон – са малобройни. Тепърва трябва да се правят открития и за двамата владетели.
През 80-те години на XX век Израелският музей се сдобива от анонимен колекционер с нар, направен от кост, на три хиляди години. Смята се, че украшението с размера на палец, изваяно от кост на хипопотам, с дупка в средата, е стояло на върха на жезъла на жрец. На него е гравиран надпис: „Принадлежи на Божия храм (Йехова), свещен за жреците“, който доказва поне съществуването на първия храм, построен от Соломон.
За съжаление, през 2004 г. надписът бе обявен за фалшификат, а самият нар предхожда като датировка строежа на първия храм.
Според Корана царицата е била поклонничка на слънцето. Шамс, слънчевата богиня, е била известна и почитана в древен Йемен заедно с множество други богове. Бог Алмака присъства широко в оцелелите текстове, а в земите, обитавани от савейците, се откриват руини от храмове, украсени с ибекси. Учените обаче не са на едно мнение дали Алмака е слънчево, или лунно божество.
За живота на цар Соломон (управлявал около 970 – 930 г. пр. Хр.) се знае повече, отколкото за този на Савската царица, но във всеки от трите свещени текста, в които се споменава за него, образът му е представен различно. В Библията той е мъдрият цар, който в крайна сметка успява да следва правилно повелите на Йехова – бога, който го е дарил с исканото от него познание, но и с богатствата и властта, които не е пожелал. В Корана той говори езика на животните – и дори на насекомите, научава за Савската царица от любопитната птица, папуняка, и заповядва на джиновете да доставят трона й в двора му преди нейното пристигане. Арабските легенди разказват, че царят принудил царицата да разкрие истинската си природа и да покаже краката си, когато тя трябвало да мине през езерцето с вода в тронната му зала.