В „Кебра Нагаст“ Соломон е хитрият цар, който извършва подлост и подмамва царицата в постелята си. По-късно той изгубва кивота, като го дава на юдейския почетен страж, когото изпраща да се прибере заедно с Менелик, неговия син, когато той го посещава. Според писанията Соломон искал да изпрати копие на кивота с Менелик, за да може той да почита Йехова в далечния си дом. Но Менелик, притеснен от все по-нарастващото вероотстъпничество на Соломон, накарал стража да изнесе истинския кивот от Йерусалим, оставяйки копието на негово място. Днес много бета израел – т. нар. „черни евреи“, от Етиопия твърдят, че произлизат от израилтянския отряд на Менелик. (Други претендират, че са потомци на древното племе на Дан.)
Въпреки че доказателствата за царски дворец в близост с Храмовия хълм в Йерусалим и други сгради датират от времето на Соломон и потвърждават библейските препратки за неговите строежи, много учени оспорват твърденията за Соломоновите богатство и влияние и ги определят като твърде преувеличени.
И стигаме до третия загадъчен играч в тази история: кивота.
Идеята за кивота като военен символ не е уникална за Израил. Маркабът е изпълнявал същите функции във военно време, въпреки че, поне по моя информация, никога не му е била приписвана духовната мощ, каквато има Ковчегът на завета – истинско оръжие за масово унищожение. В древната история често се споменава за златни сандъци, съдържащи свещени предмети. (Такова е ковчежето за шествия, открито в гробницата на Тутанкамон, предизвикала сензация през 1922 г. Размерите на оформеното като кула сандъче не са същите като тези на кивота и „кивотът“ на Тутанкамон прилича на сандъчетата на Анубис.)
Съдбата на Ковчега на завета е обект на множество проучвания, легенди, конспиративни теории и разбира се, на холивудски филми, като вариантите за местонахождението му са от Израел, Египет, Арабия, Ирландия, Франция, та дори до САЩ, предложени и аргументирани от лица, подобни на Индиана Джоунс.
Очевидната версия е, че кивотът е бил взет от Навуходоносор при обсадата на Йерусалим от 587 г. пр.Хр. Кивотът обаче не е сред изброените предмети в списъците с плячка от храма в Четвърта книга Царства 25:13 – 15 или в Йеремия 52:17 – 22, списък, в който се изброяват взетите от храма ценности: колони и бронзови казани, лопати, чинии и гасители за свещи. Само в Трета книга на Ездра 10:19 – 22 се споменава ограбването на кивота – текст, който се смята, че е бил написан около 90 – 100 г. в отговор на римската инвазия в Юдея. Струва ми се невероятно, че Йеремия – Плачещият пророк, ще пропусне да оплаче завладяването на кивота. Нито пък, че ще бъде пропуснат сред предметите, върнати от Кир в Израил в Първа книга на Ездра.
Според Втора книга Макавейска, Йеремия скрива кивота в пещера в планината Нево, източно от Йерусалим, преди нашествието, за да го запази „докато Бог събере народа Си отново заедно“.
В The Lost Ark of the Covenant! („Изгубеният Ковчег на завета“), 2008 г., Тюдор Парфит твърди, че по-късно кивотът е бил пренесен от Израил в Йемен.
За целите на тази книга за мен бе най-интересно преданието за кивота и неговите копия в Етиопия. Във всяка етиопска православна църква се пази табот – каменна плоча, символизираща скрижалите от кивота или възприемана като копие на самия кивот. Без табот църквата не се смята за осветена. Етиопската православна църква освен това твърди, че притежава и истинския кивот. Попитайте пазителя на кивота – анонимен монах, който се е посветил на доживотна служба в храма, за да съхранява свещената реликва – в Параклиса на скрижалите (към църквата „Света Дева Мария Ционска“) в Аксум и той ще потвърди, че кивотът е под негова закрила. Единственият проблем е, че само той има правото да го вижда.
Като се има предвид традицията за многобройните копия на кивота, една от „конспиративните“ теории привлече особено вниманието ми – идея, основана на изостреното внимание към дължината на носещите пръти на кивота, когато е поставен в храма (Втора книга Паралипоменон 5:9). Също, според Трета книга Царства 8:9 и според Втора книга Паралипоменон 5:10, в кивота няма нищо друго, освен двете каменни плочи – скрижалите на Мойсей, изключвайки другото споменаване на съда с манна небесна и разцъфналия жезъл на Аарон. Според въпросната теория в храма е бил положен фалшив кивот с много по-дълги пръти, а истинският е бил скрит, за да бъде опазен.
Други автори смятат, че кивотът все още е в Йерусалим и че на всички въпроси ще получат отговор, когато някой ден хълмът бъде напълно разкопан – което едва ли ще се случи скоро, като се има предвид изключителната чувствителност на хората по отношение на въпросното място, където днес се издига Куполът на скалата*.