[* Светилище на Храмовия хълм, завършено през 691 г. и многократно обновявано оттогава. Мястото е свещено, защото в него се съхранява скалата, известна като Основополагащия камък. Смята се за един от най-старите и най-красивите паметници от началото на ислямската архитектура. – Б. пр.]
Трябва да се каже, че проектът за проучване на Храмовия хълм (Temple Mount Sifting Project), посветен (и посрещнат с голяма критика) на пресяване на изкопаната пръст при изграждането на подземния храм – джамията „Ел Марвани“, през 1996 – 1999 г., има впечатляващи открития, като досега са проучени едва 20% от материала. Може да проследите развитието на проекта на:
templemount.wordpress.com
Йерусалим изобилства с подземни тунели, включително онзи, по който според преданието Давид е завзел града (вероятно открит през 2008 г. от д-р Ейлат Мацар), и цяла система от тунели, свързана със Западната стена.
Несъмнено под Храмовия хълм има още много тунели.
Няколко допълнителни бележки:
1. Не отричам, че извърших културно престъпление, като спестих алефа (') и други означения от оригиналните савейски имена, за да опростя възприемането им от страна на съвременните читатели (като в случаите на AmmT'amar, Ma'dTkarib, dhat-Ba'dan).
2. Урната с ибекс, „смела и неразумна“, на Билкис е плод на въображението ми, но статуетката на Астарта с восъчните запушалки на гърдите е вдъхновена от фигурка на богинята, открита в Тутуги, Испания, датираща от VI – VII век, която извършва същото „чудо“. Религиозните манипулации не са били непознати на древния свят – и стават все по-известни.
И накрая, въпреки че имената на цар Соломон и на Савската царица се срещат основно в исторически източници, те самите са абсолютно реални образи – сякаш дворците им все още се извисяват на местата си – за етиопците, които твърдят, че царицата на Сава има огромна роля в изграждането на тяхната национална идентичност, и за християните, евреите и мюсюлманите, за които достоверността на историите за Давид и обединеното царство на Соломон са основополагаща част от историята на тяхната вяра.
Колкото до мен, аз твърдя, че не са ни нужни артефакти, за да знаем едно нещо със сигурност и за двамата владетели: техните въпроси, съмнения, болки, радости, триумфи и загуби не са единствени по рода си – всъщност и ние изпитваме абсолютно същото... само че те са покрити с повече злато от нас.
Други източници, които бяха безценни за мен:
Queen of Sheba: Treasures From Ancient Yemen, под редакцията на St. John Simpson (Trustees of the British Museum,2002)
Sheba: Through the Desert in Search of the Legendary Queen, Nicholas Clapp (Nicholas Clapp, 2001)
Ancient South Arabia: From the Queen of Sheba to the Advent of Islam, Klaus Schippmann (Markus Wiener Publishers, 2001)
Arabia Felix: From the Time of the Queen of Sheba, Jean-Francois Breton (University of Notre Dame Press, 1999)
Arabia and the Arabs: From the Bronze Age to the Coming of Islam, Robert G. Hoyland (Routledge, 2001)
Solomon & Sheba: Inner Marriage and Individuation, Barbara Black Koltuv (Nicolas-Hays, Inc., 1993)
Arabian Sands, Wilfred Thesiger (Penguin, 2007)
И материали за допълнително интересуващите се:
From Eden to Exile: The Epic History ofthe People of the Bible, David Rohl (Arrow Books, 2003)
The Sign and the Seaclass="underline" The Quest for the Lost Ark of the Covenant, Graham Hancock (Arrow Books, 1997)
Благодарности
Всяка книга е пътуване, в което има хиляди „благодаря“ и чудесни спътници – тези, които са обмислили маршрута, тези, които са пътували заедно с нас, които са ни се притекли на помощ, насочвали са ни, окуражавали са ни... и след това, като по чудо, са правили всичко това отново и отново.
Благодарна съм на вас, читателите си, за смелия ви дух, за вашата подкрепа, мили думи и за това, че ми правихте компания по време на това маратонско забавление. Всяка моя книга е за вас.
На моите водачи по пътя: Дан Рейнс и Мередит Смит от Creative Trust, които все още потрепват (видимо) при всяка моя следваща вятърничава идея.
На Джийни Кейзърман, която чете толкова дребен шрифт, че той дори не може да бъде видян с просто око.
На редактора ми, Беки Несбит, и на асистент-редактора, Аманда Демастъс, които сътвориха изящно и красиво произведение от хаоса на първите ми работни варианти.
На Джонатан Мерк, Роб Бъркхед, Бранди Люис, Дженифър Смит, Бони Макайзък, Крие Лонг, Брус Гор и на целия екип на Howard. Благодаря ви за чудесната работа.
На Синди Конгър, която ме удържаше да не кривна от пътя и да не се побъркам, докато пиша. На Марк Дамке, който ми помогна в проучването за познанията на древните за небето. На Мередит Ефкен, която премина през първите етапи на писането, докато опустошавахме купища корейско тако. На Стивън Паролини, който прегледа първата чернова на ръкописа ми, подмятайки неуместни препратки към „Междузвездни войни“ – твоето чувство за хумор ми пречи да те ненавиждам за гениалността ти.