Но въпреки всичко това племенните началници не престанаха да се държат снизходително с мен и да отговарят сдържано на въпросите ми, макар и да свеждаха глави, когато ги приближавах. Ставаха словоохотливи единствено когато ми напомняха за приноса им към делото ми.
— Мъжете от племето на Кахар дойдоха при теб с брадви, копия и мечове в ръка – казваше ми вождът им със силния си савейски акцент. – Доведох ти шестстотин воини. Ще принесем в жертва на Алмака сто животни за твое здраве, когато се върнем в земите си, а ти станеш царица. Не забравяй това.
Чувствах, че мисията, която бе започнала като възстановяване на рожденото ми право по кръв, се бе превърнала в дълъг списък с разменни услуги – никога до този момент не бях затъвала в толкова дългове.
— Яфуш – прошепнах късно една нощ, свита в ъгъла на черната си шатра. Сред това море от спящи край гаснещите огньове мъже и полегнали камили шатрата ми не се различаваше от близо петдесет други.
Евнухът, който винаги гледаше встрани, не се обърна.
— Неспокойна си, принцесо.
Лежах, загледана в широките му рамене, които приличаха на западните планини на фона на звездната нощ. Той никога не се отдалечаваше от мен дори когато прикляквах, за да се облекча под прикритието на наметалото си – така както правеха и всички савски мъже, и Яфуш, евнухът, никога не пропускаше да изкоментира, че това е доста женствено.
— Виждам начина, по който ме гледат – казах аз тихо. – Аз съм просто вещ – корона, която трябва да бъде поставена на нечия друга глава.
— Това е добре.
— Защо?
— Значи, те също ще те пазят – с цената на живота си. Поне засега.
Край близкия огън един мъж промърмори нещо в съня си, звукът бе прекъснат от грубата забележка на друг.
— Разкажи ми за египетската царица Хатшепсут.
— Вече знаеш всичко за нея.
Така беше. Бях прочела всички истории за тази египетска владетелка, която бе заповядала първия поход през Червено море до Пунт с цел търговия с предците ми. Жената фараон, която сама проправила пътя си към трона. Бях сънувала странни сънища за нея, за изкуствената й фараонска брада, за деликатните й пръсти, обвити около жезъла, символ на властта й, за бога на слънцето Амон, нейния божествен баща.
— Кажи ми какво разказват твоите хора за нея – прошепнах аз.
Той най-накрая извъртя леко гърба си, но без да ме поглежда.
— Казват, че се е преструвала на мъж. И че фараонът след нея е заповядал да бъде заличен всеки неин образ. Не трябва да позволим това да се случи и с теб, принцесо.
— Няма какво да направя, ако съм мъртва, нали?
— Една жена не може да управлява като мъж, принцесо.
— А защо не?
— Защото е жена.
— И ти ми го казваш това? Твоят народ е имал и други царици.
— Царицата трябва да управлява като жена, принцесо.
Замълчах за миг... Най-сетне разбрах смисъла на загадъчните думи на нубиеца.
— Кажи ми, вярно ли е, че е била дъщеря на Амон? Как може жена да е дъщеря на бог?
— Тя е фараон. Ако Амон, а не баща й, я е поставил на трона, то чия дъщеря е тя? – Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината.
Усмихнах се в отговор, понечих да спусна тежката черга, която закриваше входа на шатрата, но я задържах.
— Яфуш...
— Да, принцесо!
— Защо не ме наричаш „царице „?
— Ти си жена с много имена, принцесо.
Лежах будна в мрака почти до зори, разсъждавайки върху думите на Яфуш. Пренебрегваха ме, защото съм жена, но не биваше и да се държа като мъж. Ето защо трябваше да се превърна в нещо напълно различно.
На следващия ден накарах Асм, моя жрец, да ме провъзгласи за върховна жрица и дъщеря на Алмака пред цялото множество от хора. Той се намръщи, когато разбра намеренията ми.
— Принцесо, защо ме молиш за такова нещо?
— Кой, мислиш, ще даде златото за храма ти, когато станеш главен жрец? И това не е молба.
За първи път от пристигането ми на южния бряг свалих мръсната си туника и облякох карнеолената роба. Пуснах косата си да пада свободно и сложих на шията си тежкия нагръдник във форма на полумесец. Накичих изсъхналите си и напукани пръсти с пръстени, които ми се сториха необичайно тежки, и поставих златния накит за глава, от който по челото ми се спускаха изящни филиграни.
Цяла сутрин на запад в небето се събираха тъмни буреносни облаци.
В мига, в който Асм поднесе позлатените рога над главата ми и ме провъзгласи за върховна жрица на луната и дъщеря на бика, в далечината прозвуча мощен тътен, сякаш планините се разцепиха. Тогава не го приех за нещо особено, защото беше дъждовният сезон и над планините от дни се струпваха облаци. Под тежестта на толкова много плат и злато бих приела като благословия всеки бурен порив на вятъра в този сутрешен зной.