— Това казват всички владетели, не е ли така? – попита той с усмивка. – Признавам, че не разбирам неговия бог. Но знам, че царят жадува за богатствата и редките стоки на света.
— А има ли цар, който да не е такъв?
— Да, но този е достатъчно заможен, за да се сдобие с тях. Богатството му съперничи на това на Сава.
Засмях се, звукът отекна над подиума. Застаналият наблизо Уахабил се усмихна учтиво, но умората се четеше в очите му. Уреждането на това тържество го бе изтощило до краен предел. Щях да намеря начин да го възнаградя – поне с малко почивка, ако не с друго.
— Всеки търговец е и разказвач. Сега виждам защо те обвиняват, че преувеличаваш.
Тамрин прие думите ми с лек поклон.
— И все пак ние двамата знаем, че само Вавилон и Египет могат да съперничат на Сава по богатство – казах аз.
— Но дори и египтяните трябва да търгуват с всичко, включително и с новите перуки, които толкова много харесват, за да купуват нашата смирна.
Уахабил се подсмихна, Тамрин – също, макар да ми се стори, че ме изучава внимателно под маската на дворцовата вежливост.
— Израилтянинът сключи важен съюз с Египет.
— Така ли?
— Той се ожени за дъщерята на фараона и получи като зестра град Гезер, разположен на кръстопътя на Морския и Кралския път. И вече контролира търговията към Египет и южните части на своята държава до Финикия на север.
Наклоних глава. Фараоните нямаха обичая да дават дъщерите си на чужди владетели – те обикновено вземаха чужди принцеси за своите синове. Какво бе видял фараонът в този млад владетел, заради което бе пренебрегнал политическата гордост на Египет?
Уахабил тихо се прокашля. Зад него гостите почти бяха приключили с вечерята си.
— Ела с мен – казах аз, като се изправих. Хората припряно се надигнаха на крака. – Скоро ще видим Египет с очите си.
Кимнах на двамата мъже да се присъединят към мен и поведох свитата си към градините на двореца. Първите гости, които дойдоха след нас, ахнаха шумно. Земята бе напълно преобразена, осветена от хиляди фенери. Големи ивици от индиговосин муселин разсичаха по дължина градината на изток и на запад и се полюшваха като вълни от нощния бриз.
Западно от индиговите проливи цивети и лъвове гледаха лениво от клетките си под плодните дръвчета. Щрауси бродеха из голямо заграждение, а пойни птици чуруликаха, съперничейки си с папагалите от парк с размерите на моята лична зала за аудиенция. Вързана за една акация, стоеше черно-бяла зебра. Тънки, нанизани един до друг златни дискове блестяха в редица, която се виеше от една акация към следващата. Тъмнокожи слуги поставяха подноси с плоски питки по масите, вече отрупани с купи, в които имаше риба в сос с куркума, агнешко и яхния с леща, натрошено сирене и зеленчуци с подправки. Деликатесите на Пунт.
Северно от Пунт се издигаха пирамиди с височината на пет мъжки боя, срещу тях имаше диск от ленена материя, осветен от задната страна от светлината на факли по такъв начин, че да създава впечатление за изгрева на Ра. Голи роби с черни вълнени перуки и фаянсови яки на вратовете чакаха на брега на река Нил, пред храма на Изида, за да налеят на гостите стомни с египетска бира. Сцената надминаваше дори собствените ми подробни указания. С удоволствие забелязах стъблата на папируса, които се олюляваха от вечерния бриз в края на изкуствената река, баржата с големината на носилка, носеща се лениво по водите й.
Цялата източна половина на градината имитираше поредица от оазиси – спирките на керваните в Ятриб, Дедан и Тема по Пътя на тамяна. Камили от най-добрите породи пасяха, приведени под финиковите палми, предъвквайки храната си, на достатъчно голямо разстояние, за да не могат да ни наплюят. Три бели женски камили бяха вързани между черните шатри, чиито покривала на входовете бяха отворени, за да разкрият големите и шарени килими, отрупани с подноси с риба и зелен лук, зеленчукови туршии и екзотични яйца с различни цветове и размери. Няколко впечатляващо облечени слуги, накичени с повече накити, отколкото един пустинен вълк би посмял да носи, чакаха, за да приветстват моите гости – „пътници“.
Навсякъде имаше танцьорки – потропваха по земята на Пунт или балансираха делви на главите си в оазисите – и музиканти, които свиреха на тъпани, удове* и египетски систруми**.
[*Уд – струнен музикален инструмент, разпространен в страните от Близкия изток. Предшественик на европейската лютня. – Б. пр.]
[**Систрум – перкусионен инструмент. Състои се от дръжка и U-образна рамка, между двете рамена на рамката има напречни тръби, на които са нанизани метални гривни или намотки. – Б. пр.]
Голям златен казан стоеше близо до входа, пълен с благоуханни ливанови перли. И в средата на Червено море – остров с алабастров престол, такава безупречна имитация на този в дворцовата зала, чак до изваяните във формата на ибекс крака и метнатата на облегалката леопардова кожа, че зашеметените гости се питаха на глас по какъв магически начин е бил пренесен тук толкова бързо.