Нямаше причина финикийският цар да прояви такава щедрост към очевидно млад владетел – и обречен на провал, както личеше по неговия безименен, безличен бог, за който си спомних. Защо толкова много царе, ако можех да се доверя на слуховете, търсеха съюз с него и му изпращаха дъщерите си като гаранция?
— Соломон е отстъпил територия на Хирам като отплата, тъй като царството на израилтянина е разположено изцяло по източната граница на Финикия. Изпратил е и големи количества пшеница, ечемик и зехтин за трапезата на Хирам, защото финикийците не могат да си отглеждат сами достатъчно храна. – Поклати глава. – Прибавил е и още четиридесет нови съпруги в харема си от миналия път, когато бях в Йерусалим.
— Четиридесет?
— Да. И сега, след като храмът му е завършен, е започнал работа по нов голям дворец за себе си и друг – за дъщерята на фараона.
Вгледах се в него, питайки се дали е възможно търговецът да си измисля всичко това.
— Царице моя, кълна се, че всяка моя дума казва истината.
— Добре. Нека бъдем откровени. Как е възможно един мъж да спи с толкова много жени? Прости ми, но сега думите ти надминават дори границата на преувеличението.
— Не се съмнявам, че те го виждат доста рядко и единствено главните му съпруги получават по-голямата част от вниманието му. Тези невести са давани – и приемани – със зестра, с която той разширява земите си и сигурността на своите пътища, или в замяна на хора, които да изграждат градове в отдалечените му земи, или за да укрепят мира със съседните му племена. Той не е обсебен от желанието да има много синове, а от мисълта да умножи богатството си и да разрасне търговията си. Царят има враг в Дамаск, който стои срещу него и го притеснява по северната му граница...
— Ти каза, че северната му граница се простира чак до Ефрат.
— Да, така е, но явно сега има някакъв конфликт. Територията му стига североизточно от Дамаск, но самият град е превзет от Резон, новия сирийски цар. Затова Соломон укрепва главните си градове още повече и дори е започнал строежа на нов в пустинята.
Така, значи. Не всичко бе толкова идеално в това младо царство. Отпуснах се назад, след като Тамрин замълча, и се замислих.
Царството на този израилтянин граничеше на юг с Египет, с Финикия – на север и на запад. Съюзени, тези три държави нима не можеха да постигнат всичко? Такива народи бяха образували и преди братски задруги – с Египет начело на всички – за да си разменят дарове и пратеници, да сключват бракове и да се защитават взаимно. Сава имаше отношения с Египет и търгуваше в Йерусалим и Тир, но се бе появил цар, който наричаше фараона „татко“ и слагаше храна на масата на Хирам! Дори отслабен, Египет бе намерил начин да се добере до властта чрез брака на дъщерята на фараона и да има на своя страна владетел, който да осигури безопасността на търговските му пътища.
Стиснах устни. На всяка крачка ме притискаха да се омъжа. Бих ли могла като този цар да сключа колкото се може повече договори чрез браковете си и въпреки това никога да не се откажа и от частица от властта си! Яфуш имаше право, когато преди месеци ми каза, че една жена не може да управлява като мъж.
Не, ние трябва да проявим повече съобразителност.
— Накратко, царице моя, Соломон е цар, който винаги получава всичко, което иска, но не чрез война като баща си, а посредством търговия. Той не познава вкуса на поражението.
— Какво ми казваш, търговецо?
— Царице моя, той ме разпитва надълго и нашироко за теб, за двора ти и за това как отсъждаш и управляваш.
Тамрин се поколеба и се размърда неловко на мястото си.
— И?
— После той нареди твой посланик да се яви в двора му, за да му поднесе почитта на Сава.
Погледнах търговеца с толкова леден поглед, че той падна на колене и допря челото си до земята.
— Нима?
ДЕВЕТА ГЛАВА
Една жена може да насвърши много безумни дела за една година. Особено ако е царица и още повече ако таи обида към някого.
А фактът, че го правех, ме тревожеше. Защото така историите на търговеца за този израилтянин изглеждаха правдиви.
Ако дори и най-малка част от тях бе вярна, особено за близките му отношения с Финикия и Египет – с които буквално делеше едно легло, осъзнавах, че не мога да си позволя да гледам мълчаливо отстрани. Малко спречкване с който и да е от тези народи можеше да се отрази пагубно на сигурността на Сава и на нейните търговски пътища и пазари.
През следващите осем месеца повиках Тамрин шест пъти в двора си.