Выбрать главу

През тази година той остана у дома да почине, докато други, по-малки кервани отнасяха същите стоки на север, но без да имат престижа на кервана на главния царски търговец, който пътуваше по-надалеч и отсядаше по-дълго на всяко място, където спираше по пътя. Зимата той потегляше на дълго пътуване. Месеци, прекарани в оазисите на път към Йерусалим, може би дори Дамаск. И после отново месеци, за да се върне обратно у дома. Почти година почивка и отново заминаване, щом настъпи зимата.

Първият път, когато го повиках, той ми предостави нов свитък.

— Последните писания на царя.

Поднесе ми и малко чудо: статуетка на финикийската богиня Астарта, седнала на трон с купа в ръка.

— Това ли е богинята, която почитат финикийците?

— Да, богинята на плодородието, любовта и войната. – Тамрин се умълча. – Предполагам, че за тях това е едно и също нещо.

Засмях се.

— Но ти не си стигнал до Финикия...

Той поклати глава.

— Купих я в Йерусалим, където също е много почитана.

— От хората на Бога, който е! – попитах иронично.

— В онзи град има повече богове, отколкото храмове в Сава.

— Но какво прави тя? Пророкува ли?

От онзи ден на поляната вече не можех да погледна към купа, без да се сетя за това.

— Не, но ще разбереш, господарке, като в този отвор се налее топло мляко. Опитай и ще стане чудо.

Тази нощ прочетох последните притчи на израилтянина. За господарката Мъдрост и нейния спътник, Безумието.* Прочетеното ме възмути.

[*Има се предвид Стар завет, Притчи Соломонови. – Б. пр.]

Хвърлих разсеян поглед към статуетката на Астарта и накарах Шара да донесе топло мляко. Тя се надвеси над мен, докато го изливах в дупката и поставих статуетката отново на масата. Стояхме втренчени известно време, гледайки като глупави кози, докато първо една капка и после още една се появиха на гърдите на богинята и паднаха в купата в ръцете й.

Засмяхме се, когато огледахме статуетката, и видяхме дупките на мястото на зърната й.

— Били са запушени с восък – казах аз – и топлото мляко го е стопило!

Шара се смя цяла нощ, щом се присетеше за странното хрумване, дълго след като бях поставила статуетката на лавицата с идолите на моя народ.

— Разкажи ми историята за рая – казах аз следващия път, когато повиках Тамрин.

И така, той ми разказа отново историята за първия човек, създаден от пръст, и за първата жена, направена от реброто на мъжа. За змията, която казала на жената, че няма да умре, ако отхапе от свещения плод.

— Това не е ли същата история като онази за Гилгамеш от Вавилон, който срещнал богинята на живота и мъдростта в градината – „пазителката на плодовете на живота „? Това не е ли същата богиня, за която този цар пише, наричайки я „господарката Мъдрост „? И все пак ти казваш, че той се кланя само на един бог – и определено не на някоя богиня!

— Техните истории са странни за мен – поклати глава Тамрин. – И все пак знам това: виждал съм този цар да отсъжда мъдро в невъзможни за решаване случаи. И той сам ми каза, че една нощ е принесъл в жертва на своя бог хиляда животни. И богът му е дошъл при него в съня му и го попитал какво да му даде. И царят поискал мъдрост и проницателност, за да властва справедливо над народа си, и богът му отвърнал, че ще му ги даде, но ще го дари освен това и с богатство, и с власт, защото не бил ги поискал. Затова говорят, че царят може да прозре в сърцето на човек така, както само бог може. И че той разбира природата и животните по начин, който никой друг не може – разбира дори паяците и скакалците, и трудолюбивите мравки. А простият народ вярва, че царят му има способността да говори с дърветата, птиците и рибите.

Смръщих вежди.

— И какви са тези невъзможни случаи? – попитах, спомняйки си случаите на кръвните вражди между хората, които разрешавах в залата, когато висшите съвети на собствените им племена и тези на съседите им не успяваха да се справят с тях.

— Например случаят с двете проститутки, царице моя. Скандална история.

— Тогава трябва да я чуя.

— И двете имали деца, но едното умряло посред нощ. Те дойдоха в царския двор, носейки оцелялото кърмаче. „Тя се претърколи върху детето си през нощта и го уби“, твърдеше първата жена. „Не, тя е тази, която уби детето си и взе моето, като твърди, че е нейно“, настояваше втората. Как царят да разбере коя лъже?

— Царят може да вземе детето и да го повери на храма – казах аз. – Така лъжкинята няма да вземе чуждо дете. А истинската майка ще намери утеха, защото ще знае, че рожбата й ще се посвети на богоугодно дело и ще води достоен живот.

Търговецът наклони глава.

— Да бъде волята ти, господарке. Но този цар повика стража си и му нареди да разсече детето надве, за да има по половинка за всяка жена, сякаш бебето е самун хляб.