— О, не!
— Едната жена каза, че това е справедливо, но другата се просна в краката му и го замоли да даде детето на другата жена.
— Ето как истинската майка е била разкрита.
— Да.
— Кажи ми. Дали мъдър човек наистина се нуждае от стотици съпруги? – попитах аз със свъсени вежди.
Тамрин се ухили.
— Очевидно.
При всяко следващо идване на търговеца изисквах все повече информация.
— Разкажи ми отново историята на баща му и майка му.
И той ми разказваше, сякаш за първи път, как бащата на царя видял съпругата на един от военачалниците си да се къпе на покрива. Как изпратил да я доведат при него и тя забременяла и как, когато мъжът й се върнал от войната, той му заповядал да отиде и да легне с нея, но мъжът отказал, защото хората му още били на бойното поле. И тогава царят го пратил отново на война, в предните редици, и той загинал.
— Мъжът не се подчинил на пряка заповед – казах в този ден. – Нещо споменава ли се за това, търговецо? Поданици са загивали за много по-незначителни провинения спрямо царете си. Ти сам каза, че този цар има славата на убиец на много мъже.
— Да – каза Тамрин. – И не, не се споменава нищо за това. Защото богът на царя е бил оскърбен и царят сам, по собственото му признание, е казал, че този човек трябва да умре.
Накарах го да ми разкаже отново за Авраам, мъжа, на когото Бог обещал син, а след това Бог го поискал като жертвоприношение, и как заповядал той и останалите мъже и момчета от народа му да се обрязват.
— Защо този бог се интересува от краекожията на хората, които го почитат? – попитах аз, като се сетих за разговора ми с Яфуш. – Бог е този, който създава органа и краекожието му, а после казва: „Отрежи го!“. Не разбирам и бог, който веднъж казва: „Ще ти дам безброй наследници, колкото звездите на небето“, а в следващия миг: „Принеси в жертва сина си!“.
Тамрин сви рамене.
— Нито пък аз. Но такава е историята и поуката от нея гласи, че човек не поставя под съмнение Бога, който е.
— Сигурен ли си? Чела съм за този град, Ур, откъдето казваш, че е родом патриархът на израилтяните. Бил е най-големият град в света. Ако този Авраам е напуснал Ур и сега децата му са се заселили в Ханаан, където е днес Израилското царство, мисля, че поуката е различна.
— И каква е тя?
Млъкнах за миг, после продължих да размишлявам на глас:
— Този разказ е урок за децата на Авраам. Че синовете му не трябва да бъдат като новите си съседи, които почитат боговете си, като жертват децата си, а трябва да служат на бога така, както той им е казал. Но ми се струва, че този човек изпитва своя бог поне толкова, колкото богът изпитва него.
Тамрин ме погледна смаяно.
— Със сигурност си най-мъдрата сред жените, господарке!
— Аз съм просто жена, която обръща внимание на това, което й се казва. Кой е богът, на когото ханаанците принасят в жертва децата си?
— Молох. Богът на съседен Амон – отвърна Тамрин и се почеса разсеяно по брадичката. – Царят има жена от този народ.
— Чудя се – казах аз замислено – какво ли би казал неговият бог за това?
Месеците минаваха. Пролет. Лято. Дъждовната есен.
Най-сетне Тамрин дойде в двореца, за да се сбогува.
— Камилите ми са нахранени и угоени. Събрах най-доброто от стоката в Сава и имам подкрепата на хазната ти. Какъв отговор на въпроса на цар Соломон да отнеса?
Аз разперих ръце.
— Дали някой от моите съветници ти изглежда подготвен за пътуване?
— Какъв подарък или послание искаш да му отнеса? – попита той и ми се стори, че долових нотка на отчаяние в гласа му.
— Предай му, че царицата на Сава и дъщеря на Алмака го приветства в непроизносимото име на неговия бог – казах аз иронично. Някои от придворните се разсмяха. – Когато останете насаме, му кажи, че всеки цар има врагове, които носят усмивките на съюзници. Че всеки съюзник извън границите на държавата му се преструва на приятел, докато има изгода от него. Ние нямаме съюз и аз не се преструвам на негов приятел, но му предлагам търговия, която ще донесе изгода и на двама ни. Вземи даровете, които съм приготвила за неговия храм, и сапфири за първата му царица.
— А какво да му отговоря, когато той пита защо не е дошъл посланик, който да представи двора ти, и защо Сава не му отдава почит?
— Нима планината се надига и отива да се преклони пред дървото, което се хвали с новите си корени? Сава съществува от началото на времето. Пратениците й не могат да бъдат привиквани, както и планината не може да бъде призовавана да отиде при дървото; тя се мести само когато пожелае, и тогава горко на този, върху когото се стовари. Така ще му предадеш, че е обидил много твоята царица. И ще му дадеш дарове – нашите идоли, бика и ибекса, за да познава боговете ни и най-вече бога, който нарича царицата на Сава „дъще“. Пращаме му също и златен бокал за новия му дворец и ще приветстваме с „добре дошли“ неговите посланици, ако те са достатъчно издръжливи, за да изминат този път. Обещаваме да им покажем смайващи и невероятни чудеса, за да удивят с историите си своя цар. Естествено, ако могат да бъдат убедени да се върнат. Защото никой не иска да напусне рая, след като веднъж е влязъл в него. И така, ние ги каним да дойдат и да се излежават на терасите на Сава, както правят самите богове, привлечени от нейните благовония.