От скования поклон на Тамрин се досетих, че той вече предчувства гнева на царя.
Усмихнах се зад воала си.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Тамрин се върна в началото на пролетта, преди дъждовете. Беше отслабнал, лицето му имаше измъчен вид. Оглеждах разсеяно даровете, които се точеха в залата – перли и бижута от яспис, тъкани с мъниста, мазила и парфюми в скъпи стъкленици. Исоп, шушулки на женско биле, касия* и шафран.
[*Вид канела. – Б. пр.]
Изящен качулат сокол скитник, елегантна египетска котка на златна каишка. Веднага я кръстих Бастет, на името на египетската богиня.
— Виждате, дори боговете идват при нас – казах аз и съветниците ми се засмяха одобрително.
— Царице моя – поклони ми се Тамрин ниско, когато се видяхме насаме. – Разказах за мъдростта ти и начетеността ти на израилтянския цар. А също и за самодостатъчността на Сава, за това, че не зависим от другите за храна като Финикия или от опитни майстори – като него самия. Не споменах името му, но беше очевидно.
При тези думи на устните му най-накрая заигра лукавата усмивка, която познавах отпреди.
— И царят каза: „О, царице, как се прикри с воала на мълчанието, а после направи същото и с думи! Как се обвиваш в мистерия, макар че с това си вредиш. Как може да твърдиш, че не се нуждаеш от нищо, и да не изпратиш твои посланици при мен? Разбрах, че не си била обучавана да бъдеш царица – дано с времето се сдобиеш с повече мъдрост. Ароматът от двореца ти достига до мен през огромното разстояние, което ни дели. Това наистина е дъхът на божественото. Но ако ти си владетелка на земята, която ти е дадена от боговете, то аз съм десет пъти повече владетел, защото моята власт ми е дадена от Онзи, който е поставил твоя бог в нощното небе“.
— О, няма ли край неговата суета? – избухнах аз.
Устните на Тамрин останаха неподвижни, като изваяни от камък, и аз разбрах, че той бе очаквал със свито сърце да достави това съобщение, което бе носил в себе си през всички тези месеци.
— Но вината не е твоя, търговецо. Не те държа отговорен за високомерието на този цар – казах аз по-меко.
— Наистина, царице моя, само ако знаеше какви въпроси ми задаваше – той и всичките му учени хора, които се тълпят в двора му. Всички те са много любопитни, защото не знаят почти нищо за Савското царство. Питаха за теб и аз отговарях възможно най-искрено. Казах им, че си най-достойната за възхвала жена в света, че мъже от далечни краища търсят съюз със страната ти и с теб самата, предлагайки ти брак – толкова много мъже, колкото народи има по земята.
Поклатих глава и погледнах към небето.
— И като си помисля, че се опасявах за безопасността ти, а сега виждам, че си в цветущо здраве.
— Когато тези мъдреци се завърнат в собствените си съдилища и училища, те ще отнесат със себе си и историите за царицата на Сава. Скоро за света името на Сава ще означава красота и богатство. Това искаше, нали?
— Да. – Не казах, че те очевидно ще отнесат и разказа за това как царят на Израил ме е порицал и напътствал. – Имаш ли нови писания за мен?
— Не. Казват, че напоследък царят пише все по-малко.
— Да не би нещо да го измъчва?
— Той не ми се довери. Но чух, че имало недоразумения между племената в северната част на страната му, от които е взел хора за работа по държавните строежи за сметка на племената от южната част, към които явно е по-благосклонен.
— Той взема принудително работници от своите племена?
Първо отстъпването на територия на Хирам, а сега набиране на работна ръка от собствените му племена?
— И той казва, че аз трябвало да се сдобия с мъдрост! Как хората му да не негодуват? Не ми ли каза ти самият, че египтяните са правили същото?
— Така е – и народът се разгневил. Но завладените ханаанци, хети и амонити не са достатъчни – нужна му е повече работна ръка за множеството му строежи.
Това бе втората пукнатина, която забелязвах в бляскавата обвивка на царя.