— Ела, търговецо, поседни. Изглеждаш така, сякаш едва стоиш на краката си.
— Ако ми позволиш, господарке, няма да остана. Оставих камилите и мъжете си, без да се погрижа за тях, за да измина този шестдневен път от границата и да дойда веднага при теб. Как ме укоряваше царят на Израил! Казваше ми: „Ако тя ти каже това, ти й отговори така“. Разказа ми всичко, което според него би могла да поискаш да узнаеш – от деня на раждането му до съдбата на братята му, за да мога да отговоря на всеки твой въпрос за него. Но засега те моля, нека да ти предам неговите думи и да се върна при теб, след като се уверя, че камилите ми са напоени и отпочинали. Нашето пътуване не беше лесно; бяхме нападнати два пъти от бандити на връщане.
— Кой е посмял да го стори?
Той поклати глава, сякаш пропъждаше мухи.
— Разбойниците се местят непрекъснато. Особено когато царството на Израил се разширява. Там навсякъде има разселени хора от други места, мнозина от ръката на бащата на самия Соломон – тези, които той не е унищожил. Светът отвъд Сава е място на сътресения и тегоби. – Погледът му стана суров. – Но ние убихме десетима от тях, преди битката да приключи.
— Следващия път ще ти дам повече въоръжени мъже. Ще се погрижа за това.
— Загубихме малка част от товара и само няколко камили. Можеше да бъде и много по-лошо. Но ти, царице моя, можеш да си отдъхнеш спокойно, знаейки, че си останала загадка за израилтянския цар. В дните ми там му отговорих на много въпроси за дядо ти и за баща ти, първожреца. И за майка ти и легендарната й красота. Казах му, че Сава е отделен свят, ограден от тясното море и от вътрешността на пустинята, където може да оцелее само народът на вълците на пустинята. И че в Сава има не един, а много храмове – и много богове, като Алмака господства над всички тях. И все пак, след толкова много дни, в които хвалех Сава и царицата й, когато се канех да тръгвам, той рече, сякаш едва сега започвахме да говорим: „Ти ми каза какво ли не... Но в края на краищата твоята царица не е ли просто владетелка на няколко планини и пустинна пустош, както и на една горичка от тамянови дървета? Защо тогава ми я хвалиш толкова?“. – При тези думи Тамрин повдигна безпомощно ръце.
За миг го погледнах смаяно. След всичко това! Този цар вероятно бе безумец! Но след това... Обърнах се и поклатих глава.
— Царице моя?
— Той те е изпитвал – казах аз, все още обърната с гръб към него, – за да види дали ще му угодиш, или ще скочиш да ме защитаваш, дали ще си отвориш устата да заговориш, или ще я затвориш с многозначителна усмивка. Защото и двете ти реакции са щели да му подскажат доколко в думите има истина.
Вече прозрях всичко с лекота. На царя му бяха омръзнали витиеватите речи, в които Тамрин бе ненадминат. Бяха му досадили разговорите, обвити в коприна. И така, той се бе престорил, че е забравил дните на изумителни хвалебствия, и бе реагирал с груби думи. Приличаше ми на дете, което, принудено да се владее и да се усмихва с часове, най-накрая не издържа и се изплезва. Разсмях се при тази мисъл, защото познавах това чувство много добре.
Вече вероятно бе отегчен и от ласкателствата и копнееше за това, което не можеше да достигне отвъд границите си, както аз не можех да достигна нещата, които исках да науча отвъд моите.
Сега Тамрин ме зяпна смаяно.
— Какво има? – попитах го аз.
— Царице моя, Соломон ми каза: „Когато й предадеш моите думи след всички хвалби, които отправи по неин адрес, наблюдавай я. Ако е хитра, тя ще се зачуди за причината, поради която казвам тези неща. Ако е мъдра, може би ще се разсмее. Но ако е глупачка, ще се разгневи“. И Алмака ми е свидетел, вече виждам колко е бил прав и че моята царица е мъдра, както си мислех през цялото време.
После се поклони ниско пред мен.
Трябваше ли да съм поласкана, че съм се оказала мъдра? Или разгневена, че този цар бе наредил на мой поданик да ме постави на изпитание? Не ми стана приятно.
— И така, той е изпратил мой поданик да ме оценява като съдия – казах сухо. – И това ли ти нареди да кажеш? Колко разочароващо за него, че не ме подложи на това изпитание пред целия ми двор. Ставай.
Тамрин се надигна, после отново застина и се хвърли в краката ми.
— Бил съм играчка в ръцете му. И сега се показах като глупак.
— По-добре ти, отколкото аз. Би ли искал да рискуваш керваните и живота си за глупава царица?
— А сега ще й служа завинаги, защото не е глупава.
— Да. Понеже ти го е казал чужд цар. Стани.
Той се изправи.
— Върви си. Погрижи се за камилите си. Яж, почини си. Освобождавам те от бремето да говориш и за двама ни с противоположните краища на устата си. Мога да си представя какви разговори се водят в главата ти.