Тамрин въздъхна и поклати леко глава.
— Върни се при мен през есента.
Известно време се гневих на дързостта на този цар... в следващия миг изпитах недоумение. Но през цялото време се притеснявах. Щом Соломон, застанал на кръстопътя, държеше Египет и Финикия в своя плен, аз някак си трябваше да го хвана в моя.
През следващите месеци започнах да подготвям отговора си наум, записвах някои думи, спирах, почвах отново. През есента ги изписах на свитък папирус.
Питаш ме как е възможно да не се нуждая от нищо. Аз питам теб: как е възможно да си толкова зависим от всички останали? В Сава имаме обичай – да не се хвалим на сънародниците си и да се присмиваме на богатствата си. „Какво красиво животно!“, казва някой за рядка бяла камила. „Ах, това ли? – отвръща стопанинът й. – Прилича на коза, и то такава, която не дава мляко.“ И така, уверявам те, че птицата, която долита в твоите земи от моите, идва от народ, чиито добродетели са скромността и гостоприемството, същите тези качества, заради които е прието да дадем най-хубавите си притежания и животни – дори и шатрата, в която спим – на всекиго, който я похвали, като кажем, че не е нещо особено, просто дреболия.
Но вашите обичаи не са такива и затова ще ти отговаря без смущение: Сава не се нуждае от ничие зърно освен от това, което расте в нейните оазиси. Ароматите на боговете растат в нашите градини, защото на боговете им е било приятно да ги засадят там. Зърно и бог – не се нуждаем от нищо повече. Същото слънце, което изгаря реколтата на друг народ, стопля ласкаво нашата земя, а луната кара семената да покълват в мрака. Златото не е ценно за нас – то е като песъчинките от пустинята, полепва по сандалите, клепачите и косите ни. Нашите мини са неизчерпаеми, нашите финикови палми – ненадминати, стадата ни са безбройни.
Ние сме непревземаеми; никоя войска не може да предприеме поход срещу нас и да оцелее в пясъците или да изкатери отвесните скали, с които граничи соленото море. Боговете са създали тази крепост около нас, като изолиран остров, подобен на вашия изчезнал Едем, оставяйки съвсем малка порта, чрез която да споделяме нашите стоки и да получаваме полагащото ни се от света. В моята столица имаме не един рай, а два. Всичко ни е дадено в двойна мяра. Уханието на нашата смирна е божествено – то съпровожда душите на фараоните и царете в отвъдния свят, ароматът й е толкова завладяващ, че на мястото, където расте, тя поддържа живота и на най-бедното създание до дълбока старост и го дарява с безсмъртие в смъртта. И как може да бъде инак? Цялото царство ухае на бог и всеки човек е жрец, и дори насекомите напяват химни на възхвала.
Тук земните удоволствия стават божествени и ние се потапяме в дълбокото познание на възвишеното само като вдишваме уханията, носещи се във въздуха.
Боговете наистина са несправедливи, като са дали всичко прекрасно и добро единствено на нас, и то в изобилие. А чрез търговията, която осъществяваме с нашите кораби и кервани, ние ядем от трапезата на света и се обличаме в най-добрите коприни в пурпурни и индиговосини цветове. Толкова сме привикнали към лукса, че най-простите семена и смокини, най-обикновените ленени платове ни се струват като новости.
Питаш как е възможно да не се нуждая от нищо. Дадох ти отговор. Но всъщност твоят въпрос е не как един народ не се нуждае от нищо, а как една жена не изпитва такава нужда. И отговорът ми е: аз съм рожба на моята земя. Аз съм Сава. Египет има Нил, но ние имаме мусоните, нашите язовири и канали, построени от предците ни, когато самите богове са им прошепнали как да ги направят. И така съществуваме от незапомнени времена, завинаги и благословени. И ако има война в нашите земи, тя е предизвикана от нас самите – ние воюваме единствено помежду си, защото никой не може да ни е равен и в отмъщението, и в страстта.
Защо тогава ми нареждаш като на някакъв васал да изпратя свои посланици при теб? И на баща ми ли така заповядваше – на него, главния жрец на бога, който се издига над планините ни, достигащи до самите небеса? Аз съм върховната жрица, аз съм дъщеря на Алмака, която не се подчинява на никой смъртен цар.
А сега ти пиша не като царица или жрица и те питам: как така си избрал да се покланяш на един бог пред всички други божества, бог без име или лице? Защо един мъдър човек ще призовава един-единствен бог и ще рискува да разгневи завистливите уши на другите – и защо твоят бог би поискал такова нещо от теб? И как човек извършва поклонението си в храм, затворен за небесата с покрив?
Между нас не бива да има тайни. Разбрах от моя търговец, Тамрин, че ние сме братовчеди и двамата можем да проследим предците си до онзи човек от потопа, Ной, чиито синове са се разпръснали по всички краища на света. Със сигурност ще разбереш всичко, което съм написала, и съм убедена, че вече знаеш всички тези неща. Така че писах тези думи на вятъра, надявайки се само на тяхното ехо. Дори и боговете искат да бъдат опознати и разбрани.