Отстъпих крачка назад като ударена от гръм.
Сега разбрах защо царят беше дал градове на Хирам и защо, макар да ламтеше за охолство и разкош, смяташе, че може да пренебрегне богатството на Сава.
Соломон, израилтянският цар, искаше да попречи на търговията на Сава и да направи керваните ни излишни.
Докато аз, разгневена, обмислях как да отрежа търговските му пътища, той вече правеше същото с мен.
— Уахабил – казах, взирайки се в масата. – Донеси картите. Свикай съвета ми. Уведоми храмовите жреци, че няма да сключа божествения брак тази вечер.
Когато той излезе от стаята, изругах и се обърнах, минах по цялата дължина на масата, подпрях се на нея и се загледах в бледите очертания на почти невидимото море.
— Има и нещо друго – рече търговецът изведнъж, застанал зад гърба ми. – Нещо, което не можех да кажа в присъствието на Уахабил.
— Всичко, което ми споделяш, можеш да кажеш и пред него.
— Не и това.
Обърнах глава. Той ме погледна за миг, после отиде до самарите си, поставени на гравираната пейка до стената.
— Когато се готвехме да си тръгнем, неколцина мъже с прекрасни коне дойдоха до шатрите ни, в стана ни в близост с укрепения град Арад. Юздите на конете бяха украсени със златни пискюли. Хора на царя.
Извади нещо, увито в кожа, от багажа си. Когато я разгъна, видях, че вътре имаше някакъв предмет, увит в пурпурен плат.
Беше с големината на кандило, макар и не толкова квадратен.
— Когато лагерувахме край града, управителят, който ни прие, ни поднесе обичайните дарове. Бижута, платове, подправки. И роб, изкусен в свиренето на лира. Казаха ми, че бащата на царя също е свирел много добре на този инструмент. Доведох го тук с надеждата, че може да ни разкаже повече от клюките от двора на Соломон.
Кимнах, благодарна за предвидливостта му. Тамрин продължи:
— Но мъжете, които дойдоха онази нощ в лагера ни, донесоха само едно нещо. Това. Подаде ми го и аз го взех от ръцете му.
— Какво казаха?
— Само, че е пратено от самия цар и че трябва да го предам на нашата царица насаме. Това е всичко.
Развих плата – същия пурпурнолилав цвят като на финикийските тъкани.
Отдолу имаше още една обвивка – ленен плат с везан златен лъв. Погледнах към Тамрин и видях, че той се взира в мен.
— Наистина, царице моя, не съм преувеличил красотата ти. Сега намирам всяка изречена от мен похвала за недостатъчна – сега, когато видях лицето ти – прошепна той.
Но на мен не ми беше до ласкателства. Отвих ленения плат.
Тамрин се намръщи.
— Има такива лъвове от двете страни на царския трон.
Под плата се показа фигурата на бик. Изящен абаносов бик със златна халка през носа. Гледах го с недоумение и го въртях в ръцете си. Можех да го взема за идол на своя бог, ако не знаех откъде е дошъл. Но царят се кланяше на Безименния. Нашите майстори правеха почти същите идоли...
И после я видях, на гърба му – благословията на Алмака.
Това беше същият идол, който бях изпратила по търговеца на царя.
— Той хвърля подаръците ми обратно в лицето ми? Какво означава това? – попитах аз, смачквайки ленената кърпа в юмрука си.
— Аз... не знам – отвърна Тамрин. Изглеждаше напълно потресен.
— Не е приел моя главен търговец. Връща ми идола. И строи финикийски кораби, за да отреже търговските ни пътища. Заклевам се, този така наречен цар ще съжалява за деня, в който е чул името на Билкис, царицата на Сава!
Запратих статуетката на бика към стената, където тя се счупи с трясък.
— Върви си! – наредих на Тамрин. – Виж дали камилите ти са напоени. Хапни. И в името на Алмака, изкъпи се...
Когато си отиде, аз се свлякох на най-близкия стол. През цялото това време Яфуш бе стоял мълчаливо в ъгъла.
— Мисля – рекох тихо, – че вината за това е моя.
— Не вярвам, че можеш да бъде отговорна за нечии постъпки, принцесо.
Поклатих леко глава.
— Сигурен ли си? Снощи, докато се взирах в езерото в градината, част от мен се помоли да бъде освободена от този божествен брак. И сега молбата ми е изпълнена... Така ли действат боговете – да превърнат всяка молитва в загадка, да изпълнят наша молба, но на такава цена, че да ни се иска да си върнем думите обратно? И сега Савското царство остава не само без наследник, но е застрашено и благосъстоянието ни.
Какъв беше този мъж – този цар, уж мъдър и категорично също толкова арогантен като своя бог? Този цар на новоизлюпил се народ, който искаше да заповядва на царицата на земя, древна като самото време? Защото той беше цар, а аз бях царица без цар?