Изпрати посланици – сега ти давам всички основания да го сториш. Ако не го направиш, ще бъдеш изолирана, защото моите кораби плават много по-далеч, отколкото могат да стигнат твоите кервани с камили и плавателните ти съдове. Принуждавам те да действаш, да разкриеш плановете си. Ще бъдеш ли все така смела, или неразумна, да ми откажеш? Изпрати ми твоите хора. Не бъди толкова надменна. Ти си сама, нямаш съпруг за съюзник. Търговията ти е застрашена. Не те заплашвам; това е истината. Можеш да се облагодетелстваш много чрез мен.
Но ти ще се ядосаш на това твърдение, затова те призовавам: спаси царството си. По думите ти външният свят не ти е нужен. Но той ще те загърби и ще те остави настрана, далеч от всички нови открития – ако не сега, то за следващото поколение.
В края на краищата аз не съм цар, нито дори мъж, а може би съм просто едно момче. Заобиколен от придворните си, от военачалниците си... да, алчен съм за света, но твърде често съм сам в него. Мисля, че знаеш за какво говоря. Израснах в харема на баща ми, заобиколен от стотици майки. Научих езика на техните въздишки и виждах пустотата в погледите им, когато мислеха, че никой не ги наблюдава. Чудя се какво се чете в погледа ти, когато никой не те вижда?
Колко място заема богът вътре в теб, има ли го въобще, когато всички други се взират в теб като във върховна жрица? Колко от твоите въпроси са останали без отговор?
Ти си на възрастта, на която бях аз, когато почти изскубах косата си от отчаяние. Наричат ме мъдър, но мъдростта не е гаранция за мир. Тя ни напомня само колко много не знаем и ни разкрива собствените ни слабости, така че да можем да се примиряваме с тях отново, отново, отново в онези редки мигове, когато успяваме да избягаме от света, който трябва да управляваме.
Селах * царице Билкис. Селах, Огнена жено. Селах, дъще на луната.
Изпрати посланиците си и нещо за мен – не от твоя тамян, защото съм заобиколен от божественото. Не и зърно, защото трапезата ми е пълна. Не и мъдреци, защото ми е дадена мъдрост. Прати ми нещо от себе си. Огън за жадната душа.
Соломон
Отпуснах ръцете си на масата. Сърцето ми биеше лудо.
[*(Selah) – дума, използвана многократно в еврейската Библия, най-вече в псалмите. Има такъв музикален термин, но смисълът на думата не е съвсем ясен. Основното тълкувание е, че се среща на места, където предходното изречение има дълбоко значение, и думата подчертава важността на вече казаното. – Б. пр.]
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четях и препрочитах писмото му, започвах отново, преди дори да съм го завършила, близо до прозореца, след това на светлината на бронзовата лампа във форма на ибекс.
В името на Алмака, той бе дързък. Надменен. Безцеремонен. И наричаше мен „неразумна „?
Не му липсваше тщеславие. Този самозванец твърдеше, че го привличат опасностите – пфу! Но след това със същата лекота наричаше себе си „момче“ и разкриваше, че е изгубена душа.
Мъж, който се смяташе за познавач на жените – предполагах, че е такъв наистина – и претендираше, че познава и мен.
Но защо тогава ме бе развълнувал така? Как бе възможно – цар, който искаше да отнеме монопола на Сава... и въпреки това нахално настояваше за отговор от мен!
Не разбирах този цар!
На два пъти при първото четене щях да разкъсам свитъка на късчета.
Той ли ми казваше да не бъда дръзка? Той ли ми нареждаше? Царят на държава, съществуваща от едно поколение, а вече разкъсвана от напрежение?
Препрочетох писмото му, после още два пъти. Облегнах се на ръба на масата, опитах се да си представя гласа му, начина, по който звучаха думите, когато излизаха от устата му.
Чудя се какво се чете в погледа ти, когато никой не те вижда?
Каква е тази твоя власт над мен?
Съветниците ми се бяха събрали. Колко ли се вълнуваха и негодуваха? И все пак аз не можех да се изправя пред тях, докато се намирах в такъв душевен смут. Дадох указания на Яфуш да им предаде музиканта Мазор, за да го разпитват, тъй като закъснявах вече час. И после още два.
Израилтянският цар имаше право; той наистина ме принуждаваше да действам.
Но между дръзките редове в неговото писмо личеше и нещо друго. Копнеж, пустота, която познавах много добре.
Ето ме, стоя тук, говоря си сам на глас и си представям, че разговарям с теб.
Беше ли това хитрост, с която цели да ме съблазни? Възползваше се от моята нежна страна, след като не можеше да ми заповядва. Или от потребността ми от нещо? От учител? От някой равен на мен?