Не, от съпруг, с когото да сключа изгоден съюз. По този начин той ме изкушаваше да сторя това, което не можеше да ме принуди да направя със сила.
Да, той бе опасен дори и само заради умението си да манипулира.
За малко да изпратя да извикат Тамрин, но се спрях. Той не знаеше, че съм намерила този свитък. Дали царят му бе дал указания, в случай че не го открия в идола?
Ами ако бе казал на търговеца същото като преди – че ако действам по един начин, ще означава едно, а ако реагирам по друг – друго? Той бе направил търговеца ми недостоверен източник на информация или поне ме бе накарал да се съмнявам в него, така че да не посмея да се разкрия с въпросите си. Ако го направех, щях да съм прекалено уязвима.
Колко добре бе увил своя свитък в многобройните тъкани! Пласт след пласт, като египетски лук. И какво се криеше в сърцевината на дара му?
Можех да откажа да го призная. Можех да го принудя да действа пръв, очаквайки да изпрати ново съобщение, по-предизвикателно дори от това. Но тогава като каква щеше да ме прецени той, ако не бях толкова опасна или лукава, каквато може би си мислеше – или дори се надяваше че съм? И как щеше да подходи към мен – с повече увереност или с повече предпазливост?
Крачех нервно из стаята, изминах разстоянието до прозореца и обратно поне двайсет пъти. Забравих глада си.
През цялото това време не бях хапнала нищо. Но как бих могла, когато имаше опасност да загубя всичко?
И все пак от години не се бях чувствала толкова жива.
Най-накрая си налях още вино и седнах, за да прочета свитъка отново – дали и той бе чел моя толкова пъти? – и тогава изведнъж разбрах какво ще направя.
— Това ще свърши с война – каза Халхариб, ставайки на крака при влизането ми.
Бях си възвърнала самообладанието, защото знаех, че в мое отсъствие сигурно бяха побеснели. Още преди да вляза, чух виковете им и се поколебах пред вратата на личните си покои. Поставих длан на резбованото дърво и се запитах как да проведа разговора в тази зала, как да го свържа с другия, невидимия, от свитъка, скрит в ръкава ми.
— Не казвай нито дума за свитъка – наредих аз на Яфуш, когато най-накрая излязох от покоите си. Погледът му бе спокоен, напълно различен от притеснението, изписано по лицето на Шара.
— Царице моя, какво се е случило? И защо стоя затворена сама толкова време? – попита тя, като ме хвана за ръцете.
— Новоизлюпилото се царче обича да вдига шумотевица – казах аз и я целунах по бузата. – Всичко е наред. Но Алмака няма да има невеста тази вечер.
Когато съветниците ми се поклониха пред мен, а масата пред тях бе отрупана с карти, аз изпитах необяснимо омиротворение.
Ще бъдеш ли все така смела, или неразумна, да ми откажеш?
— Ще започнем от самото начало – казах аз. – Това може да свърши с война, но няма да започне с нея.
— Царице моя – обади се Уахабил, щом заех мястото си, – ето това са пътищата, които смятаме, че царят иска да завземе.
Посочи ми най-голямата карта и видях, че на нея вече бяха начертани две алени линии, които тръгваха от пристанището на Ецион-Гебер в залива, минаваха на юг покрай тясното море, преди да се разделят: едната на изток, по протежение на южното крайбрежие на Сава, а другата – на запад, покрай южния бряг на Офир.
— По този маршрут – каза той, сочейки към западната линия – смятаме, че ще изгради пристанище в Египет като точка за връщане, а може би и за изходен пост.
— А по другия път?
— Според нас ще им е нужно място за набавяне на провизии някъде по южното ни крайбрежие, преди да продължат плаването си към Хидуш. Но това са финикийски мореплаватели. Кой знае колко надалеч или навътре в морето могат да плават, без да виждат сушата?
— Те не могат да ни заобиколят напълно – казах аз и скръстих ръце, като отбелязах наум странното чувство на непоклатимост, което ме изпълваше. След бурните крайни емоции, в които се мятах като махало през последните няколко часа, сега бях невъзмутима като статуя.
Или може би усещането се дължеше на изпитото на празен стомах вино.
— Корабите им, които ще потеглят на изток, трябва да натоварят тамян в някакъв момент от пътуването си – разсъждавах на глас аз. – Светът има нужда от нашите благовония. Той също.
— Но как ще попречим на Хадрамаут да търгува без посредник с него? – попита съветник Абяда.
— Ако корабите му стигат направо в Хадрамаут, Сава губи своя десятък и таксите за всеки храм и оазис по маршрута из северните земи – каза Халхариб. – Цялото царство ще пострада.