Сърцето ми подскочи въодушевено в гърдите, след като изрекох всичко това. Разбира се, че нямах намерение да умирам по време на пътуването, и част от мен изпита нещо, което не бях чувствала от години.
Свобода.
— Но засега ви заповядвам да мълчите – продължих аз. – Ако и една думичка за моя план излезе извън стените на тази зала, ще открия човека, който ме е предал. И за продажната си постъпка той ще плати с живота си. Подготовката на пътуването ще отнеме много месеци, може би година. Никой не трябва да узнае за намерението ми да тръгна на път или че вече съм го направила дълго след потеглянето ми.
Сега те се втренчиха в мен и аз знаех, че или се бях побъркала, или бях получила божествено вдъхновение.
— Как ще стане това? Възможно ли е? – попита Яса.
— Ще го направим възможно – отвърнах много тихо. – И ако престолът на Сава бъде узурпиран в мое отсъствие, ще бъдете прокълнати заедно с племената, които се осмелят да се надигнат против мен. Самият Алмака ще ви откаже място в земята на сенките. Ще известя жреците и проклятието ми ще влезе в сила преди заминаването ми.
Ниман открито оглеждаше мъжете в залата, а Халхариб имаше потресен вид.
— Но ако Сава съществува в мир и богатство – продължих аз, – благоденствието ще споходи и вас, и вашите племена. Когато финикийските кораби заплават, първи вие ще избирате сред най-хубавите товари всеки сезон. Най-добрите самци в моите обори ще бъдат изпращани при вашите женски камили и децата на децата ви ще се учат в царските дворове на далечни държави. И най-нисшите ви роби ще бъдат почитани високо от вождовете на другите племена, а синовете ви ще станат довереници и съветници на обединителя на нашето царство след мен. Няма да имате нужда от нищо, освен от отговори на въпросите, които гладните, безимотните и страхливите никога не са имали лукса да зададат на боговете. Най-големият ви проблем ще бъде какво да правите с толкова много потомци и как да разпределите огромното си богатство, когато настане време да срещнете своите предци. Но сега...
Дадох знак на Яфуш и евнухът ми пристъпи напред. Вечерта бавно настъпваше. Като си помислех само, че в този миг можех да вървя по пътя към храма, за да се омъжа за бога. Но новата луна ни бе донесла обрати.
— Сега, преди да напуснете залата, ще положите обет под острието на моя евнух.
Яфуш извади меча си и го вдигна, насочвайки върха му надолу, към тила на Уахабил.
— Царице моя – рече Уахабил с наведена глава. – Ако някога съм ти дал основание да се съмняваш...
— Не си, стари друже. И все пак положи доживотния си обет пред дъщерята на Алмака и в присъствието на самия прероден бог.
— Самият Алмака да ме порази с гръм, ако някога те предам – каза Уахабил.
Яфуш се премести към Яса, който се взираше през присвити очи към мен, с наведена глава.
— Заклевам се – каза той.
Един по един всички се врекоха в преданост към мен. Разбира се, че щяха да го направят. Знаех, че това е просто красив жест; всеки един от тях можеше да въстане, докато аз отсъствам цяла година – дори още от този момент. Но в ума си вече пътувах по Пътя на тамяна, вървях на север към оазисите на Ятриб и Дедан, към Израил. Не заради желанието на царя, а защото вече не можех да остана тук.
Когато съветниците ми дадоха обет за вярност и Яфуш се отдръпна назад, Уахабил попита с обезоръжаваща искреност:
— Царице моя, как така никой няма да разбере, че си заминала?
— Скоро ще ви съобщя какво съм намислила. Ние ще дадем на този цар зрелище, което ще го постави на колене.
В името на боговете, какво направих?
Не можах да заспя, крачех нервно из покоите си, до прозореца и обратно. Нямаше да извадя свитъка и да го препрочета отново – за десети, единайсети път – на светлината на лампата, въпреки че Шара бе заспала.
Казах си, че предприемам този дързък план в името на царството си.
Но истината бе, че писмото на Соломон бе подръпнало нервите ми като струни и те потрепваха звънливо под кожата ми. Без него може би щях да се поддам на увещанията на враговете му. Вместо това сега аз се канех да ухажвам царя и да отклоня амбициите му в друга посока.
Може би утре щях да се укоря, че съм станала жертва на манипулациите му. Бях заплашила съвета си и бях дала грандиозни обещания, които не бях сигурна, че ще мога да изпълня. Бях изоставила спалнята на моя бог, за да кроя планове за пътуване в земята на друго, безименно божество. Доколкото можех да преценя, прибързаната реакция бе именно това, което Соломон се бе надявал да предизвика. Е, тогава нямаше да го разочаровам – и дори щях да надмина безмерно очакванията му.