В една такава вечер моят специален отряд се завърна от Израил.
— Носим големи новини, царице моя – каза водачът на мъжете. – Царят ни прие лично и настоя да останем няколко дни. Никога не бяхме вкусвали такива невероятни и екзотични храни, не са ни оказвали такова тържествено посрещане...
— Да, да – махнах с ръка нетърпеливо, сърцето ми блъскаше лудо в гърдите ми.
— Поднесохме твоя дар и само с какво внимание го пое той в ръцете си! Нададе тържествуващ вик като малко момче, когато намери свитъка. Но челото му се свъси, докато го четеше, а когато наклони каната, от нея се изсипа тънка струйка пясък по пода. Помислих, че ще се разплаче, така трогнат изглеждаше, когато я видя. „Да, толкова много въпроси – каза той. И после добави: – Тя знае.“ Остави каната настрана, но докато ни разпитваше за пътуването ни, постоянно поглеждаше към нея. На следващата вечер ни покани на пиршество. Попита ме кои посланици смяташ да му изпратиш, господарке, и за имената на техните племена. Никой от нас нямаше представа и му го казахме, за което той като че ли ни възненавидя леко. На третия ден от пристигането ни имаше затъмнение и суматоха из града. Царят изчезна в покоите си и не ни повика, но не ни пусна да си тръгнем. И така, останахме още два дни, докато той ни призова, за да ни пожелае лек път. Даде ни много дарове – ножове и кожи, а на мен – прекрасен хетски лък. За теб изпрати това.
Извади увит свитък от колана си.
Дали сърцето ми заби като тимпан в гърдите ми? Направих знак на Яфуш да го вземе, въпреки че изгарях от желание сама да го изтръгна от ръцете му.
Започнах да му благодаря – исках да го отпратя незабавно, но после мъжът каза:
— Царице моя, има още нещо. Докато си тръгвахме, в града дойдоха финикийски пратеници. И ние останахме да се пошляем из двореца още един ден, като разпитвахме внимателно за тях. Царице моя, Хирам от Финикия е мъртъв.
Ахнах шумно от изненада. Тази вест не можеше да дойде в по-подходящо време.
Сега царят на Израил трябваше да скрепи отношенията си с новия финикийски цар. Може би тяхното предишно споразумение щеше да бъде подложено на предоговаряне.
Сама в покоите си, разчупих печата на свитъка и го развих с треперещи пръсти.
До господарката Загадка!
Как ме измъчваш с думите си – също както и с мълчанието си.
Как ме подлагаш на изпитания! Как ме радваш и гневиш едновременно!
Не знаеш ли, че търговските ти интереси са изложени на риск? Разбира се, че го знаеш. И така, ти ме наказваш с краткостта на отговора ти и с умния си подарък, съзнавайки, че едното ще ме разстрои, а другото – ще ми достави наслада. Нима не разбираш, че мога да навредя много на царството ти? Не бъркай този цар с малко момче, защото може да имам момчешки мисли, но съм мъж. Аз дръпнах плитката ти. Ти ме удари с юмрук по брадичката. Внимавай да не ми се изплюеш в очите.
Нямам търпение да посрещна твоите посланици, но вече знам, че ще бъда разочарован. Не ми изпращай твоите най-мъдри мъже, нито най-умните или най-вещите. Омръзнаха ми ласкателствата, преструвките и лъжливите усмивки. Но посланиците на Сава не се преструват, казваш ти. Омръзнаха ми споразумения, основани на разума, прецизни като камъните в основата на двореца ми. Омръзнаха ми дори музиката и златото, и пиршествата. Ставам гладен от собствената си трапеза.
Но това не ти е чуждо, защото и ти самата си уморена от същото. Думите ми са като огледало. Но ти знаеш и това. Разбира се, че го знаеш. И така, още веднъж водя спор, съзнавайки, че говоря на самия себе си.
Кажи ми. Мислиш ли, че твоите богове те познават така добре, както те познавам аз, мъжът, чието лице никога не си виждала?
О, как ме караш да чакам! Ти ме прониза умело, а дори не ме познаваш. Играеш опасна игра. Смела и неразумна – но това в крайна сметка означава глупава. Глупава ли си, царице моя?
Ако си мъдра, ще проявиш предпазливост. Ако си умна, ще действаш просто.
Но ако имаш милост към мен, ще изпратиш по всеки от посланиците си такива слова, че този гладен цар да не ги погълне наведнъж, а да има с какво да засища душата си дълго време.
Соломон
Прочетох писмото, отначало вбесена, после отново – този път с чувство на триумф. Нека си мисли, че ме познава, макар самият да се наричаше „непознаваем“, този цар, за когото казваха, че може да разгадава сърцата на мъжете.