— Моля те, царю мой. Някога бях твоя дъщеря. Ако все още изпитваш някаква любов...
— Вече е уредено.
В гласа му се долавяше напрежение. Пламъкът на лампата затрептя и аз го видях на лицето му: отпечатъка на годините след смъртта на майка ми. Любовта, затъмнена от сянката на болката.
След това Садик сякаш бе навсякъде. Стоеше под портиците, когато излизах в градините. Обикаляше близо до шадраваните, когато тръгвах за уроци. И въпреки че не ме доближаваше под погледите на вездесъщата охрана, очите му ме изгаряха с неумолимото присъствие на изпепеляващо слънце.
Спрях да посещавам обедите и вечерите в дворцовата зала. Започнах да избягвам уроците си.
Видът му, начинът, по който носеше декоративната си кама, високо затъкната в пояса, сякаш бе символ на неговото мъжество, множеството пръстени по пръстите му... всичко ме отблъскваше. Щях да се почувствам различно след време, утешаваше ме моята бавачка. Но единствената ми утеха бе, че няма да остана насаме с него, докато не се оженим след три години.
Садик обаче не бе мъж на честта.
Бях на дванайсет, когато за първи път ми посегна.
Събуди ме тихото стъргане на вратата. Бях сама и отначало, на светлината на угасващата лампа, си помислих, че е Барам, евнухът. Той също имаше дебел корем и слабо изразена брадичка и бе единственият мъж, който имаше право да влиза в женското крило.
И тогава видях блясъка на дръжката на камата му.
Той прекоси стаята с три крачки и ме притисна към леглото, докато аз крещях и виках Барам. Садик ме зашлеви силно през лицето.
Борих се с него, докато тялото му ме захлупваше, ножницата на камата му се забиваше в ребрата ми, но той беше два пъти по-едър от мен.
— Барам и всички жени са при сестра ми, която пометна новия ти брат – каза той разпалено в ухото ми. Миришеше на силен парфюм и вино. – А и никой от тях не би се опълчил срещу новия господар на водите.
Ръката му се сключи около гърлото ми. Другата дръпна нагоре нощницата ми. Забих нокти в него, докато почти загубих съзнание, и след това стиснах плътно очи.
През следващите три дни не станах от леглото си.
Бавачката ми повика лекаря, който не откри никакви признаци на треска. Само вцепенеността на човек, който не желае да живее в собствената си кожа. Садик бе успял да не остави отпечатък върху шията и лицето ми – само пръстените му се бяха отбелязали по бедрата ми.
Исках да се надигна само за да отида в далечната пустиня, да вървя, докато пясъците ме погълнат, но нямах сили дори за това. Когато настъпи четвъртата нощ, повиках бавачката си. Помолих я да ми донесе от смъртоносната беладона, с която Хагарлат разширяваше зениците си. Или малко мед, направен от нектара на рододендрона.
Но тя просто примигна към мен и каза:
— Защо, дете? Защо искаш тези неща? И без тях си много красива, а и медът само ще те разболее.
Не можах да се насиля да произнеса на глас болката си.
Вместо това ми даде да дъвча кат*, но дори и живителната сила на тези листа не ме накара да се вдигна от леглото.
[*Кат (Catha) – вечнозелено храстовидно растение, разпространено в Африка. Използва се и като чай, и като лек стимулиращ наркотик. – Б. пр.]
Втория път, когато Садик ме насили, аз му казах:
— Баща ми ще те убие. Ще те обвиня пред целия съвет!
— Нима? Те ще те попитат: „Вика ли? Някой чу ли те? Защо не дойде веднага при баща си, царя, още след първия път?“. Когато кажа, че си се опитала да ме съблазниш, и гласно изразя притеснението си за твоята чест, на кого според теб ще повярват?
И аз знаех, че е прав: той бе брат на царицата и господар на водите. Аз бях просто дъщерята на жена, родена под лош знак, и често оставах сама.
— Когато пратят акушерка да те прегледа и тя установи, че не си девствена, няма да имам друг избор, освен публично да отменя годежа ни, за да опазя своята чест и тази на царицата.
Трябваше да съм изпълнена с праведен гняв. Трябваше да го обвиня пред баща ми – дори и само за да се отърва от него, а и от всеки друг мъж, тъй като след такъв обществен скандал никой не би се оженил за мен без огромна зестра. Вместо това бях обзета от срам, сякаш червеи се гърчеха и загниваха под кожата ми.
Помолих Шара да не напуска леглото ме през нощта. Но тя не можеше да откаже, когато царицата я призоваваше. През следващите месеци Садик ме изнасили още два пъти, въпреки че облаците вече се скупчваха над високопланинските тераси и първите пориви на предстоящия сезон разтърсваха дърветата на хълмовете.
Дъждовният сезон дойде и аз продължавах да се крия в леглото си. Следобед бурите се спускаха над хълмовете, отнасяйки дървета, пръст и всякакви постройки, които се изпречеха на пътя им, към деретата на уади. Най-после спях нощем, изтощена от будуването си през изминалите седмици. За момента поне се намирах в безопасност; господарят на водите замина далеч от двореца – наблюдаваше последствията от наводненията и контролираше състоянието на каналите заедно с работниците, които поправяха повредите в шлюзовете.