Е, аз не бях мъж. И скоро наистина щяхме да си разменим лично слова – достатъчно, за да заситим душите си.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Две седмици след като получих писмото от Соломон, слънцето бе закрито от плътен воал.
Разхождах се с Уахабил в градината, където нямаше кой да ни чуе, когато разговаряхме тихо, шумоленето на палмовите листа от вятъра прикриваше шепота и ние обсъждахме последните подробности за нещата, които той трябваше да свърши в мое отсъствие. След пет дни най-накрая щях да предприема пътуването си на север, към Израил.
Бяхме толкова погълнати от разговора си, че не забелязах мрачната сянка на небето.
— Принцесо – прекъсна ни Яфуш, – по-добре погледни нагоре.
Вдигнах глава и видях затуленото слънце; за по-голяма сигурност придърпах воала си още повече пред лицето си. Веднъж или два пъти в годината по-студеният въздух нахлуваше в пустинята и покриваше равнината и подножията на хълмовете със зеленикав плащ за няколко дни.
До мен Уахабил се намръщи и наклони глава, сякаш се вслушваше в мелодия, която не може да определи от коя посока идва.
И тогава го чух: тихо вибриране, някакво далечно жужене.
Изви се градушка – но с криле.
Скакалци.
Този ден стоях до решетката с мрежа на прозореца ми часове наред и се взирах в градините на двореца, затъмнени от облак – безброй криле, разтворени като ножици.
До сутринта нежните стръкчета от зимната реколта бяха опустошени, сякаш полетата никога не са били засявани.
Скакалците си заминаха и оставиха след себе си оголени стъбла, оглозгани храсти и клони. Някои дървета бяха оцелели непокътнати, но полетата се простираха голи, по пасбищата нямаше трева и шубраци и гладните камили лапаха лакомо изоставените безкрили насекоми, опитващи се да настигнат ятото си.
— Какво означава това? – попитах Асм, взирайки се в съсипаната градина.
— Те идват след обилни дъждове. Някой враг заплашва основните ти интереси, царице моя. Но твоите интереси могат и да нараснат. Това, което бъде изядено, ще се завърне в още по-голямо изобилие – каза той.
Трудно ми беше да повярвам на думите му.
Жителите на града се втурнаха като обезумели, на тълпи, да събират насекомите. Миризмата на скакалците, готвени в сусамово масло и кориандър, се носеше от кухните на двореца. И въпреки че Яфуш ги обяви за несравнимо вкусни – благодарение, без съмнение, на богатата реколта, която бяха погълнали – аз не можах да се насиля да хапна от тях дори като отмъщение.
Изпратих ездачи из страната да огледат щетите, дадох заповед камилите да бъдат хранени със зърно от складовете и сушена риба. Не можехме да си позволим да ги държим гладни!
Тамрин пристигна в двореца седем дни по-късно, неспокойният му поглед се стрелкаше на всички страни, подвижен като пустинните пясъци, и той очевидно с усилие успяваше да задържи погледа си върху мен. Бях виждала същия поглед веднъж – в очите на пленен и затворен в клетка хищник.
— Скакалците дойдоха от север – каза той, след като бе изпил наведнъж повече палмово вино, отколкото си бе позволявал някога в мое присъствие. – Прекосили са тясното море при Бака и са продължили оттам, след като са опустошили оазиса. Оазисите по целия път дотук са напълно оглозгани. Няма достатъчно фураж за едно стадо камили, какво остава за керван.
Не каза на глас това, което вече знаехме.
Тази година никой нямаше да пътува на север.
Зад вратата на залата, в която заседаваше личният ми съвет, всичките ми предишни аргументи бяха загубили силата си. Дори моят миролюбив съветник Абяда се чудеше на глас дали не трябва да тръгнем на война срещу Израил, а не да ходим и да се договаряме с този цар.
— Не виждаш ли, царице – изсъска Халхариб, – че това е знак? Трябва да му изпратим не посланици, а да нападнем като армия от скакалци?
— Да не си станал вече и жрец, та тълкуваш знаците? – казах аз, раздразнена от тона му. – Скакалците дойдоха от юг и нападнаха нашата земя, а не обратното. И щом няма фураж за керван оттук до Бака, как ще има за цяла армия? Да не забравяме обаче, че царят на Израил също е загубил приходи и доста данъци. Както ние търпим загуби, така и той. Боговете ни показват необходимостта от водни пътища – повече от всякога. Ако имахме кораби, можехме да изтъргуваме тамяна си за семена, за да засадим отново реколтата си, защото Алмака знае, че не можем да засяваме благовонни, за съжаление!
Имаше и друго – сега не можех да изпратя послание на север. Неколцина ездачи може би щяха да намерят достатъчно фураж, ако бяха малко на брой. Но скоро щяха да плъзнат бандити в търсене на храна и животни, които сигурно сега бяха заколили. Малобройните кораби на Сава, които можеха да плават само покрай брега, вече бяха поели към пристанищата в Хидуш и Пунт. Докато се завърнат, ветровете на Червено море щяха да се променят – от северния въздушен поток на зимата в южното течение на лятото, а ние не бяхме финикийци и не можехме да овладяваме силата им.*