Бях виждала толкова много страх в различните му форми: благоразумност, предпазливост, чувство за самосъхранение, смущение. Небе беше пълна противоположност на всички тях. Танцуваше със затворени очи и ни омагьосваше със своята невинност; тя не търсеше и не се интересуваше нито от бог, нито от хората от своето племе, нито от луната или въздуха. Колко й завиждах само!
Останахме в оазиса три нощи. И макар всяка вечер да се оглеждах за Небе, повече не я видях. Последната нощ имаше отново буря и аз излязох навън и повдигнах лице към небето под изливащия се дъжд.
— Царице моя! – извика Ниман, но гласът му идваше някъде отдалече, прекалено далече, каквато бе самата Сава за мен в този миг. Чувствах само пясъка под краката си, дъжда, стичащ се по лицето ми, сякаш небето ме помазваше. Струите вода се виеха по косата ми и залепваха туниката по тялото ми, отмивайки праха, попил в порите ми през последните шест месеца.
Тази нощ не бях нито царица, нито Билкис, нито Македа, нито нечия любима, нито върховната жрица на луната, а нещо много повече и в същото време много по-малко.
Влязох в Идумея с ново съзнание, с образа на Небе в мислите си. На малкото дете и на чистите небеса над нас.
Бях готова да се срещна с този цар.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бях забравила блясъка на златото и сиянието на звездите, пронизващия цвят на скъпоценните камъни. Те бяха изгубили стойността си за мен по време на пътуването ни през пясъците – дреболии, които не могат да бъдат изядени или използвани за подслон и лечение.
Но те можеха да се разменят за кораби и пристанища, за да спасят един народ и да осигурят благополучието му.
Слугините ми оправиха косата. Извадиха украсените с мъниста рокли. Шара запали тамян и го остави да изгори докрай, после смеси пепелта с масло и очерта очите ми. Предишната нощ бе изрисувала ръцете ми с къна, стъпалата ми също бяха покрити с изящни фигури чак до прасците ми.
Стражите ми носеха инкрустирани със скъпоценни камъни ножници, голият до кръста Яфуш бе накичен с толкова злато, че щеше да посрами всеки принц. Музикантите ми отново се преобразиха в небесните духове, които бяха огласяли прочутото ми пиршество.
Нима бях виждала някога по-величествена гледка? Благородниците бяха облечени с най-хубавите си дрехи, показващи кой от кое племе е, златните украшения по моите робини се спускаха свободно и в изобилие като дъждовни капки, жреците бяха внушителни с тъмните си одежди и сребърните нагръдници, а дръжките на сърповидните им ками искряха сред все още бледата утринна светлина. Дори камилите бяха накичени с нанизи с гладки скъпоценни камъни по вратовете, а от седлата им се полюшваха пискюли.
Тамрин ме бе предупредил, че израилтяните намират фигурата на ибекс за противна, както и всеки друг образ на идол. Той не знаеше, че вече бях избрала короната със сърповидна форма, слънчевия диск, затъмнен от непълната луна. Смятах, че тя предава най-добре историята на нашата племенна богиня Шамс, затъмнена от Алмака, който е над всичко. Но царят щеше да разбере, че това е загадка, тайна, скрита пред очите на всички.
Сара положи на раменете ми тежкия нагръдник във формата на лунен сърп, който бях поръчала специално за случая. Той блестеше с водопади от кварц, които се спускаха чак до кръста ми – луната и лъчите й. Завърза златния пояс на кръста ми, прикрепи воала ми и ме целуна през него.
— Ти си царицата на цариците, царицата на царете. Наистина си дъщеря на луната – каза, коленичейки ниско пред мен.
Самият Халхариб ме придружи до паланкина, кандилата бяха запалени и белият дим от тях се понесе във въздуха.
За първи път от напускането на Сава маркабът бе открит пред погледите на всички, акациевото дърво бе позлатено наново. Единствено паланкинът ми му съперничеше по блясък със своите резбовани страни и златни върхове на стълбовете му – по един за всяка фаза на луната: растящата луна, пълнолуние, избледняващата луна и тъмната, последната, когато бе като обсидианов диск. Никога не бях виждала Саджа, моята камила, толкова красива – със сребърни пискюли, полюшващи се по тялото й, сбруята й – проблясваща от ясписа по нея.
Звездите избледняха – нежни праскови във висините. В мига, в който слънцето се появи на хоризонта, лъчите му се пръснаха по небосклона. Горещ, искрящ диск, който подпали изтока.
Влязохме в Израил преди ден и пътувахме по тъмно до тясна долина близо до град, наречен Етам, разположен южно от Йерусалим.