Кимнах, лицето ми остана безизразно.
— И те кани да вечеряш с нея – просто ястие, но простото ястие доставя удоволствие, когато е споделено с екзотични и интересни хора. И се надява, че ще дойдеш в настоящия й дворец – другият още се строи, заедно със слугините си, както и с нубиеца, за когото е чула, че не се отделя от теб, царице.
Облегнах се назад и се загледах в момичето, докато то се взираше в сладкиша в ръката си и после срамежливо отхапа още една хапка. Замислих се за молбата на царя, която в този миг ме вбеси още повече.
— За мен ще бъде чест – казах аз.
Дъщерята на фараона – трудно ми бе да я възприемам за истинска царица – изпрати носилката си два часа по-късно. Излязох със слугините си и с Яфуш, придружена от моите четирима въоръжени мъже, и се качих в носилката, без дори да си направя труда да спусна завеската.
Естествено, това беше нелепо – паланкинът ме пренесе през вътрешния двор до другия край на двореца покрай изящна колонада, която стигаше до голяма двойна порта. Сякаш не бях изминала целия път от другия край на света и не можех да походя дотук.
Ах, тези египтяни.
Пред портата имаше чернокож пазач в красива ленена туника, който се поклони ниско, когато носилката бе поставена върху издялан каменен блок, който очевидно беше сложен с тази цел.
От храма се разнесе звукът на рог – предположих, че е знак за настъпването на залеза, сякаш хората не виждаха с очите си, че оранжевото кълбо бе започнало да се скрива зад хоризонта.
Вратите към покоите на царицата се отвориха като по собствена воля и аз за малко да ахна.
Изрисуваните стени на двореца, които ми се бяха сторили красиви, бледнееха в сравнение с гледката, която се разкри пред очите ми.
Високи колони се разтваряха в края си като фунии и бяха изрисувани като гигантски палми, а на широките стени бяха изрисувани зелени тръстики и лотоси. Бронзови купи лампи блещукаха в падащия здрач. Над главата ми, в тавана, имаше отвор, през който се виждаше обляното в индиговосини и пурпурни цветове небе със залязващото слънце, красота, с която не можеше да си съперничи никой стенопис в малкия двор. Навсякъде се виждаха цветовете на Египет, от мозайките по пода до резбованите маси и големите статуи на Ра и Сет, поставени като стражи в ъглите. Нещо се надигна бавно иззад изображението на Сет и се плъзна нанякъде – египетска котка.
В далечния край имаше синьо-зелен шадраван. Сред носещите се по повърхността му лилии рибите се движеха безшумно, подобно на сенки. Осъзнах с радост, че музиката, която бях чула преди малко, идва именно оттук.
Трябваше да си призная, че дори покоите ми в Сава не се отличаваха с такава пищност и разкош.
Две робини дойдоха откъм портите и ни поведоха към странична стая, в която имаше гравирани ниски столчета, маса от слонова кост и голям диван с позлатени криле на Изида, разперени в две посоки от центъра на облегалката му.
Жената, която бях видяла да седи в тройната зала, се появи от другия край на стаята и разпери ръце в гостоприемен жест. Тя беше по-висока, отколкото смятах – тази фигура, която изглеждаше толкова смалена до трона на Соломон.
— Добре дошла, Сава – каза дъщерята на фараона с усмивка, свеждайки глава. Отвърнах й по същия начин, дори се наведох малко по-ниско.
— Благодарим ти.
Когато я видях за първи път, бях решила, че е красива, и донякъде бях права. Имаше кръгло и леко приплеснато лице. Дългите линии със зелен малахит по клепачите продължаваха след ъгълчетата на очите й, извитите й вежди бяха силно подчертани. Червената охра на Египет красеше устните и страните й и много приличаше на изображенията на жените по стените. Над челото и над перуката й стоеше златно украшение – крилата на Изида красяха главата й и се спускаха чак покрай ушите й. Царицата определено правеше поразително впечатление.
— Аз съм Ташер. Мога ли да те наричам Макеба? Ние сме нещо като сестри в този град – започна тя, като се отправихме към дивана. – Ти си отраснала в Пулт, а аз – в Египет. Как се случи така, че се озовахме в тази далечна варварска страна?
Усмихна се – изражението й бе като на опитна жена и едновременно с това някак детинско. Видях гънките край ъгълчетата на устните й. Но да, естествено, тя би трябвало да е няколко години по-възрастна от мен.
Изпрати робинята си за бира, после отново се обърна към мен.
— Нямах търпение да те видя от първия миг, в който царят ми каза за твоето идване.