Тази нощ останах в собствената си шатра, издигната в средата на лагера и означена с моите царски символи. Не разполагаше с удобствата на жилището ми в двореца, но лежейки на постелята там, се чувствах по-истинска, отколкото се бях чувствала от пристигането ни тук.
На следващата сутрин, когато над храма се издигна димът, изпратих да повикат Тамрин, но ми бе казано, че е заминал за друг град по работа.
Няколко час след завръщането ми в града, в покоите ми пристигнаха нови дарове: вкусни сусамови сладки, осолени каперси и прясно козе мляко – за банята ми.
На следващия ден получих най-меката кожа, която някога бях докосвала, с обещанието, че когато пожелая, ще ме посети майстор на сандали.
И отново даровете бяха придружени с милите слова на царя, а аз ги приех, без да кажа и дума. По-късно ме посетиха две от жените на царя – едната от Идумея, а другата от Хамат. Приех ги, предложих им храна и ги посрещнах като скъпи гости, макар да бе очевидно, че те бяха пратени да ме уважат като гостенка.
На следващия ден Ташер изпрати египетското момиче, което бе дошло първия път, да ми помага по време на престоя ми. Посрещнах го с радост. Момичето бе донесло със себе си прочутата египетска игра сенет*. Комплектът беше изработен от абанос и слонова кост и стоеше върху изваяни крака като животно, със специално чекмедже в тялото за фигурите и пръчиците.
[* Най-старата игра на дъска, за която има данни в наши дни. Възникнала е в Древен Египет около 3500 г. пр.Хр. Игралната дъска е метафора на задгробния живот, а игралните фигури по дъската – душите, преминаващи след смъртта през кръговете на задгробния свят. – Б. пр.]
На следващия ден амонитската съпруга на царя, Наама, също ми изпрати своя робиня, за да се грижи за мен.
Сега вече знаех коя е основната съперница на Ташер сред останалите царски жени.
Даровете не спираха: вино от северните планини, зехтин и масло от мента, краставици и лимони, пръстени за ръцете и за краката, вълнени килими в различни шарки, розово масло за баня, което много ми се понрави, изящно изваяни инструменти за моите музиканти, които идваха да свирят на терасата ми всеки следобед.
Това продължи пет дни. На сутринта на шестия облякох пурпурната си роба, сложих накитите си, готова да започна преговорите. Чаках цял ден да бъда повикана.
Никой не дойде.
И така минаха още три дни.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Вече бях побесняла. Пратих да повикат Ниман и Халхариб, които предполагах, че изпитваха същите нетърпение и досада като мен. Но вместо да се появят съветниците ми, в покоите ми дойде един от управителите на двореца, който ми каза, че те са излезли с брата на царя, Натан, за да разгледат град Гезер.
— Без да ме известят и да поискат разрешение? – попитах аз.
— Царят ги увери, че си заета с различни градски дела, царице, и че те трябва да придружат Натан от твое име, а после да ти докладват всичко, което видят с очите си – обясни мъжът.
И това от устата на прост слуга, дори не от главния иконом на самия цар!
Щом си тръгна, аз излязох като буреносен облак на терасата. Момичетата играеха на сенет, обсебени от мрачната игра за пътуването на душите на мъртвите.
Египетското момиче, Небт, изглежда, вярваше фанатично, че играта показва към кого са благосклонни боговете. И очевидно те бяха благоразположени към Шара, която печелеше постоянно, откакто бе научила правилата на играта. Яфуш знаеше как се играе, но не участваше, а стоеше встрани със скръстени ръце, въпреки че понякога повдигаше вежди или свиваше устни, когато някое от момичета поглеждаше към него.
— Ах, Къщата на трите истини! – извика Небт, след като хвърли пръчките.
Знам кои са трите истини, помислих си с горчивина. Първата, че царят се опитваше да ме избягва или да ме разгневи, като иска да се срещне с мен единствено по най-унизителен начин. Втората, че доверените ми съветници много удобно бяха изчезнали – метнали се на седлата като момчета при първото споменаване на крепости и коне.
Дори Асм бе казал, че възнамерява да потърси жреците на Ашера – беше ми обяснил, че според някои тя е смятана за съпруга на израилтянския бог. Очевидно след пристигането ни бе станал много любознателен и се бе посветил на изучаването на религиозните обичаи на другите религии.
И третата, че нямаше да позволя да ме надхитрят.
Загледах се в множеството покриви на града, обмисляйки безбройните варианти. Можех да се доверя на Ташер. Но макар да я харесвах и на тръгване тя да бе казала, че от самото начало е знаела, че ни е предопределено да се сближим – „може би дори да сме сестри“ – аз знаех, че всеки двор е като океан: равен и син на повърхността, но дълбините му са пълни с чудовища, които кроят планове как да се изядат взаимно.