Можех да се опитам да се сприятеля с някого от съветниците на царя и да спечеля неговата подкрепа. Но коя бях аз за тях, освен царица, затворена между стените на царя, чиито чужди и странни божества я чакаха отвъд тях?
Можех да изпратя за Наама, съперничката на Ташер. Небт откровено бе споделила, че тя има син, година по-малък от сина на Ташер и любимец на царя. Това ми се струваше интересно – нали богът на Наама бе онзи Молох, ужасният, който ядеше деца? Но нямах желание да бъда въвлечена в кроежите им една срещу друга. Нито можех да си позволя да падна толкова ниско.
Зад мен Шара изпъшка – бе загубила фигура в играта. Хвърли нова пръчка и отново спечели.
Оставаше ми само един вариант.
И точно тогава на улицата, под терасата ми, спря мъж, облечен в бедняшки дрехи. Вдигна глава към мен и закрещя: „Чуждестранни царици! Чужди богове! В свещения град на помазания!“.
Отдръпнах се назад стреснато. Нима този мъж току-що отправи заплаха към мен? Макар че вече не ме виждаше, чувах как реди гневни обиди като умопомрачен.
Наведох се през перилото на балкона и видях втренчените очи на мъжа в мен. Погледите ни се срещнаха, неговият бе изпълнен с праведна ярост.
И после отново си занарежда нещо и се запъти към храма.
Наблюдавах го през целия път как стигна до портата и тогава се обърна назад. Този път мина под терасата ми, но явно бе забравил за съществуването ми. Не тръгна по улицата натам, откъдето бе дошъл, а изчезна – съвсем явно бе – в двореца, който се намираше в долната част на пътя.
— Шара – обърнах се и я повиках на терасата.
Тя се изправи с неохота, Небт вече я приканваше към реванш.
— Направи ме красива, Шара – казах аз.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ще излъжа, ако не си призная, че докато изминавах смехотворното разстояние до жилището на Ташер, обърнах специално внимание на коридорите, по които носеха паланкина ми. Видях стражите в началото на тесния заден проход. От онзи ден мисълта за това място не ми даваше покой.
Минах покрай стражите пред покоите ми, следвана от Яфуш, и продължих по коридора с уверена стъпка. И защо не? Аз бях царицата на Сава.
И все пак имах чувството, че това е шествие на позора, сякаш се промъквах нощем между сенките. Пристегнах воала си по-плътно.
Когато стигнах до тесния проход, спрях пред двамата пазачи.
Те гледаха покрай мен, сякаш не ме виждаха. Продължих и после се обърнах. Те продължаваха да се взират напред, сякаш не съществувах, камо ли да ме спрат.
— Знаете ли коя съм аз? – предизвиках ги аз.
Мъжете извърнаха очи.
— Знаете ли коя съм аз? – попитах отново.
Единият пазач премигна, загледан някъде над главата ми.
— Слънцето ме заслепява – каза той. – А през нощта – луната.
— Така че не ме виждаш. Много умно. Твоят господар ли ти нареди да казваш това?
— Слънцето ме заслепява – каза пак той. – А през нощта – луната.
И после ме погледна.
— Царицата отива където пожелае. Тя е призрак. Или аз съм такъв.
Дожаля ми за него. Не знаех какво е наказанието за пазачи, които не се подчинят на заповедта на началниците и господаря си, но подозирах, че то едва ли е по-различно от това в нашата страна. Свалих един от пръстените си – най-малкия, нещо дребно, без особено значение – и му го дадох.
— Говориш правдата.
Поставих ръка на рамото на Яфуш.
— Не можеш да ме последваш вътре – рекох му нежно.
Той се намръщи.
— Ще ми го кажеш едва когато си готова да преминеш реката към отвъдния живот, принцесо.
Приближих до него и допрях буза до лицето му.
После тръгнах сама нагоре по стълбището.
Качвах стъпалата бавно, преструвайки се заради пазачите, че дългата ми рокля ме затруднява. Истината бе, че последните осем дни ми се бяха сторили по-дълги от шестте месеца, през които пътувах дотук. Погледнах назад към Яфуш, който стоеше в подножието на стълбището, препречвайки го срещу всеки, който би решил да ме последва, без да откъсва очи от мен.
По-рано днес, когато Шара ми донесе роклите, специално избрах тази с рубинения цвят. Направена от плата, който бе донесен с корабите от Хидуш последната година. Рубин. Твърд и непреклонен камък, бе казала някога майка ми. Облякох роклята.
Но нямаше да се продам, въпреки че сега изкачвах тези стъпала сама, криеща се като блудница.