Отдръпнах ръката си и той остана така, втренчен в празната си длан, където допреди малко се намираше моята. Най-сетне отпусна ръцете си и каза:
— Повикай евнуха си, ако така ще се почувстваш по-спокойна.
Върнах се до стълбището и отворих вратата. Яфуш стоеше на същото място, на което го бях оставила. Щом ме видя, изкачи стъпалата почти наведнъж.
— Успокой се – казах аз. – Всичко е наред.
Върнах се в градината, не желаейки да призная дори пред себе си, че се чувствах по-уверена, когато Яфуш затвори вратата зад нас.
Царят се отдалечи малко и аз го последвах. Когато не проговори известно време, го попитах:
— Какво правеше тук, сам в тишината?
Той допря ръце на стената на терасата и погледна над нея.
— Идвам тук всяка нощ, откакто пристигна. Казах ти, чаках.
— Какво мисли твоята най-нова булка за това?
— Тя, без съмнение, се радва да се освободи за известно време от моето присъствие.
За малко да го попитам да не би да е толкова непохватен в любовните игри, но си прехапах езика навреме.
— Защо отпрати благородниците ми без нито една дума?
— Защото – каза той, без да поглежда към мен – знам причината, поради която дойде.
Царят пристъпи към мен и ми се стори, че отново ще докосне ръката ми, но се възпря.
— Искам да ти покажа царството си – каза искрено и въодушевено като малко момче.
— Както показваш на моите благородници зестрата си, град Гезер?
Той махна с ръка.
— Твоят човек, Халхариб – той е верен, но късоглед. Сродникът ти Ниман е амбициозен. Личи си веднага. Не са ми полезни. Но ти, загадъчна господарке... ти оставаш мистерия за мен.
— За великия мъдър цар? Аз не съм мистерия. Аз съм Сава и твоят нов флот заплашва бъдещето и керваните ми. Но ако сключим договор за изграждането на п...
Соломон вдигна ръка и ме спря.
— Ще имаме достатъчно време за това. Но има някои неща, които искам да узная за теб.
— В моята страна това е молителски жест.
— Тогава отправям молба към теб – каза той с нежна настоятелност. – Искам и ти да разбереш някои неща. Утре ще ти покажа града си. А на следващата вечер ще организирам пиршество за теб и твоята свита.
— Не съм известена за това тържество – казах аз, усещайки как гневът се надига отново в мен. Давах си сметка, че всеки такъв пристъп се дължеше на чувство за безпомощност, а не на истинска ярост. Бях свикнала да определям времето на всичко, в което участвах. Но с този цар имах усещането, че се блъскам в непробиваема стена.
— Току-що го реших.
— Ще дойда с теб на обиколката из твоя град – съгласих се аз. – Но и ти трябва да направиш нещо за мен.
— Какво?
— Не си мисли, че можеш да ме водиш за носа или да ме обиждаш, като ме караш да идвам така при теб.
— Мислиш, че те обиждам? – повдигна той въпросително вежди и аз не можах да определя дали изненадата му бе искрена, или престорена. – Нямам къде да се усамотя – никъде, освен тук!
— Ти си мъж в мъжко царство. Ако бях Балеазар от Финикия, нямаше да водим този разговор. Със сигурност не е нужно да ти обяснявам това.
— Ако беше Балеазар, нямаше да те поканя в градината си.
— Именно.
— Аз не съм насилник на жени.
— Не го твърдя.
— И все пак се чувстваш по-сигурна, когато евнухът ти е наблизо.
— Щеше ли да отпратиш съветниците на Балеазар надалече? Щеше ли да го държиш навън от залата на съвета ти?
— Не разбираш ли? Изтощен съм от съюзи! Омръзнало ми е да преговарям. И с теб е така, виждам го.
И като си помислиш, че са му били нужни едва четиристотин жени, за да се изтощи, помислих си иронично.
— Защо съм тук тогава? Ти настоя за моите посланици и заплаши бъднините на царството ми. Е, аз ти дадох нещо повече от посланици. Но не си мисли, че съм дошла, за да опитвам лакомствата от кухнята ти.
Изражението му се промени и за миг ми се стори, че го засегнах.
— Ние си приличаме, ти и аз. Но ако си дошла единствено за договор, тогава отговорът ми е „не“.
Трепнах.
— Не говориш сериозно.
— И все пак го правя. Не. Можеш да се опиташ да ме разчувстваш, но обещавам ти – ще ти е нужно много убеждаване. А не съм забелязал убеждаването да е силната ти страна, дори да искаш да го сториш.
Бях зяпнала под воала си.
— Сега, след като приключихме с това и няма какво да спечелиш, ще дойдеш ли все пак с мен утре, за да видиш града ми?
— Храмът ти няма да има тамян, който да гори в чест на боговете! Вашият бог не повелява ли да го правите? Как ли ще ви отмъсти, ако не го задоволите?
— Мислиш ли, че не мога да намеря тамян никъде другаде по света?