Но в онзи ден се затвори със съветниците си часове наред.
Дадох указания на Шара да приготви багажа ни, защото очаквах да ни се наложи спешно да тръгнем за Йерусалим.
Знаех за нарастващото напрежение между Дамаск и Израил и между северните и южните племена. До мен стигаха и слуховете за неразбирателството между чуждите жреци на съпругите на царя и жреците на Йехова. Разбрах, че лудият мъж на улицата, който ме бе хулил, е пророкът Ахия, когото царят високо цени – дори и само защото имаше смелостта да не се съгласява с него. Знаех и за напрежението между учените и работниците, между чуждото и местното ханаанско население на Израил. Намирах се в царството на конфликтите и противоречията!
Над това царство властваше цар също изтъкан от противоречия. Вече го познавах – като поет и търговец, като философ и практичен човек. Израилтянин, който почиташе спасението на своя народ от египетското робство... и който на свой ред поробваше собствените си племена и ги караше да работят принудително. Цар с номадска кръв, който строеше градове за хората си и дом за своя бог, който някога бе обитавал шатра; цар, който събираше мъдростта на света, а после я разкъсваше на парчета с непогрешимата си логика. Мъдрец, който преследваше върховния лукс и копнееше за загадка, способна да се сравни с тази, която бе той самият.
В този ден не се върнахме в Йерусалим, макар по-късно да научих, че царят е пратил натам един от пълководците си с неговите хора.
Вечеряхме, заобиколени от придворните му, които внимателно слушаха въпросите, които Соломон задаваше при пристигането на всяко ястие. Някои от тях бяха гатанки. Някои само служеха като повод за по-задълбочен философски разговор. Всеки имаше за цел да предизвиква любопитство, да забавлява, да възбужда интерес.
И винаги той успяваше да опровергае основанията на тези, които оспорваха мнението му, да отхвърли убедително всеки техен довод, докато накрая не им оставаше нищо друго, освен да се съгласят с него.
Струваше ми се, че само аз виждах искрата на нещо като отчаяние в очите му, сякаш се опитваше да прогони някакъв демон в себе си при всеки спор, но безуспешно.
— Кажи ми, че ще продължим историята ни – обърна се той към мен, преди да ми пожелае лека нощ. – Настоявам. Умолявам те.
— Ще я продължим – потвърдих аз, като повдигнах ръка към главата му в знак на благословия.
На следващия ден Ниман ме спря в коридора.
— Нека да говоря с него – каза той припряно. – Нека отправя предложението си като твой сродник.
— Не, няма – отсякох аз.
Първо главният ми търговец си бе позволил да ме преценява по идея на царя преди три години, сега собственият ми съветник защитаваше интересите на царя, а не тези на Сава!
Ниман, без съмнение, си представяше, че ще спечели много, когато се омъжа, защото щях да се омъжа не за царя, а за неговите пристанища, кораби и дори за конете, за които така силно жадувах. Бях постъпила правилно, като не го оставих в Сава в мое отсъствие, но сега ми се искаше да се беше върнал в лагера.
— За какво дойдохме, ако не за това? Царице моя, той ще ти даде всичко, което поискаш!
— Не, няма. Все още не.
— Царице моя. Братовчедке. Не забелязваш ли начина, по който те гледа? Така, както човек гледа идолите, за които той спореше толкова ожесточено миналата вечер! Неговите приближени казват, че откакто си тук, сякаш е намерил ново вдъхновение. Знаеш ли, че ти си причината да не потегли лично към избухналия конфликт, въпреки че изпрати две хиляди войници?
Не знаех. Защо обаче тези думи едновременно ме зарадваха и разтревожиха?
— Тук има прекалено много уши – просъсках аз. – Ще говорим, когато се върнем в Йерусалим!
— Защо не си омъжена, Билкис? – попита ме Соломон вечерта, в която се прибрахме в Йерусалим.
Нима и въздухът на това място имаше уши?
Погледът ми се насочи над ниската стена на терасата към източния хълм. Огньове пламтяха в няколко олтара и си помислих, че дори тук чувам отчетливия звук на тъпаните.
— А ти защо си женен за моавитка, когато твоят бог ги е отхвърлил като народ? – попитах на свой ред. – И не само за моавитка, но и за египтянка, сидонитка, идумейка и кой знае още колко други жени от племена, омразни на Безименния?
— Моят бог се е обявил срещу тях не заради жените – и дори не и заради божествата, които те почитат – а защото няма граница за това, което един мъж би сторил за жената, която обича. Собственият ми баща почиташе майка ми така, сякаш тя бе самата небесна царица. Колко е нужно на един мъж да започне да почита бога на жена си заедно с нея, когато тя го умилостиви с мили обещания?