— Щом казваш.
— И така, какво ще ми дадеш?
— Какво искаш?
Грешен въпрос и го разбрах в мига, в който се изплъзна между устните ми.
— Ще уредя инженери за пристанищата ти и дори работна ръка, ако ти набереш сама половината работници. Ще очертаем заедно път през Червено море и ще ти дам най-благоприятни търговски условия. Имам големи планове за корабите си и ти ще имаш дял в тях.
— Ще ти дам златото на Пунт – достатъчно, за да завършиш двореца си, и още три пъти по толкова. Ще ти дам тамян за храмовете ти, който ще ти стигне до края на вечността.
Той продължи, сякаш не ме беше чул:
— Египет, Идумея и Дамаск ще копнеят само за едно – да бъдат съюзници със Сава. Финикия също, макар да не смеят да ме заобикалят.
Това ме изненада.
— Имам интерес да попреча това да се случи – каза Соломон. – А за да не го допусна, аз самият трябва да се съюзя с теб.
— Съгласна съм. Ако сме съюзници, Египет няма да може да контролира никого от нас. Във всеки случай няма да контролират мен.
— Не можеш да си сигурна. Фараонът няма да живее вечно, алибийците вече са набрали достатъчно сила. Има обаче и нещо друго, което искаш.
Защо поведението му изведнъж бе станало толкова хладно въпреки задушния и неподвижен вечерен въздух?
И защо не изпитва радост от тези преговори сега, след като най-накрая бе повдигнал въпроса пред мен?
— Да. Искам учени и астрономи, и математици, и жреци в моя двор. Мъдреците и писарите, които се сбират сега в твоя двор – искам в Сава да има копие на тази столица на познанието.
— Ще ти предоставя всичко това. Но имам едно условие.
— Какво?
— Брак.
Думата ме зашлеви като плесница.
— Сам каза, че не желаеш повече жени.
— Казах: „За какво ми е нужна още една жена?“.
— Същото е!
— И все пак това е условието ми.
— Аз съм царица, не принцеса, която да бъде давана като гаранция за преговори – възпротивих се остро. – А и савейците никога няма да приемат чужденец за цар.
— Ти си царицата. Ще приемат всичко, което им кажеш, ако звучи разумно.
— На мен самата не ми звучи разумно!
— Билкис – пристъпи той към мен и ме хвана за ръката. – Смяташ ли, че съм съблазнител? Аз, който никога не съм виждал лицето ти?
— Какво друго да си мисля? Очакваш да приема съпруг, който ще сподели леглото ми веднъж? Или просто ще ме добавиш към харема си?
— Ще ти дам наследник.
Не можах да възпра горчивия си смях. Не му казах, че никой мъж – какво остава за обрязан – не може да направи това.
— Аз няма да бъда една от четиристотин. И още нещо: няма да прекарам живота си, спейки сама.
— Виждал ли съм някоя от жените си през последния месец, когато прекарвам всички тези дни и нощи с теб?
— Не знам. Виждал ли си? Със сигурност не съм искала да не го правиш.
— Не! Въпреки че те ми изпращат послания и молби и знам, че са ядосани. Да не мислиш, че не осъзнавам колко са ревниви? И аз ги пренебрегнах, за да бъда с теб!
— Колко си великодушен! – издърпах ръката си от неговата. – И какво ще каже пророкът ти за това? Вече обяви, че твоят бог ти е сърдит. Всеки ден обикаля улиците и обявява, че съпругите ти почитат демони. Хората ти вече ме гледат с подозрение, с изключение на онези, които споделят трапезата ти и са принудени да демонстрират подчинение. Мислиш ли, че бракът ти с мен ще ги настрои добре към теб? Не.
— Разбирам – отвърна той ледено. – Казваш, че няма да бъдеш просто поредната ми жена, но виждам, че за теб аз съм просто поредният цар.
Въздъхнах.
— И сега искаш да те уверя, че не е така?
— Смяташ ли, че някой друг цар ще ти предложи това, което ти давам аз? Сава няма бъдеще без съюз с мен. Нима си толкова егоистична, че няма да се омъжиш в името на добруването на народа си?
— А нима ти си толкова егоистичен, че ще се ожениш отново и отново, и отново!
— Да! – изрева той. – Ще се разкъсам на парченца в името на царството си – на това обединено и духовно царство, в името на мира и на моя бог!
— Е, ти не си единственият владетел на обединено и духовно царство. И все пак някак успявам да го правя, без да продавам парченца от себе си! – изсъсках аз.
Какво правех? Но бентовете, веднъж отворени, не можеха да овладеят приливната вълна. Цялото напрежение през последните седмици и месеци от това изчакване, от този танц, преля, кръвта ми кипна и аз скочих на крака.
— Казваш, че твоят бог е над всички останали. И все пак моят бог е много по-опрощаващ от него! Йехова не би одобрил брака ти с мен, върховната жрица на друг бог. Моят ми дава свободата да реша дали да се омъжа и да легна с всеки мъж, когото пожелая. Ти трябва да се жениш отново и отново, за да узакониш безкрайната си алчност за богатства. Но дори тогава божественият създател на законите ви не ти опрощава греховете. И пак трябва да се оправдаваш. Мислиш, че разширяваш царството си, но си като животно в капан, неспособно да се обърне на една или друга страна, без да даде нещо в замяна, независимо дали е жертвоприношение към бог, или нещо друго. Пророкът ти се отнася със съпругите ти като с блудници? Е, кой всъщност е блудницата?