По някаква причина това ме изненада.
— Те се боят от твоето влияние върху царя.
— Е... – разсмях се аз. – Не бива да се тревожат повече. Какво друго научи от жреците?
Слушах го дълго да говори в подробности за ритуали и знамения, за жертвоприношения и предсказания.
— Никой от тях, царице моя, не познава гадател като теб.
Сведох поглед.
— Довериха ми, че често им се налага да хвърлят повторно гадателските си камъни, че често предполагат какво искат да им кажат боговете, когато разчитат знаците по черния дроб, и че често се съмняват във виденията си или не ги разбират. И това – от жреци на богове, по-древни от Алмака, които цял живот съм почитал, макар и от разстояние! Думите им ме разтърсиха до дъното на душата ми!
Изпитах прилив на съчувствие към моя жрец.
— Кажи ми, Асм, описаха ли ти какво е да имаш видение – истинско видение?
— Не, царице моя, не го направиха. Само казаха, че сънуват странни сънища или че понякога им се струва, че виждат нещо, а после осъзнават, че не е там или че зрението им е било замъглено и са сгрешили.
Замислих се отново за деня в храма, когато ми се стори, че казанът се разлива на земята. Как зрението ми се бе замъглило и си помислих, че ще припадна, но все пак видях как големите бикове се опитват да тръгнат в различни посоки и да се откъснат от невидимия си ярем.
— И аз имах видение тук.
Асм се наведе напред, сякаш искаше да надникне в очите ми, като че ли не бях жена, а златна купа.
— Говори, дъще на Алмака!
— То е само за ушите на царя, защото го получих от бога на това място.
Жрецът смръщи вежди.
— Сигурна ли си? Алмака приема много форми.
— Сигурна съм. Помниш ли разговора ни от първите месеци на царуването ми?
— Да – отвърна той и ме погледна притеснено.
— Каза ми, че ако Алмака не говори с мен, с кого въобще би говорил.
— Така е. Но той ти говори и Сава е благословена заради това.
— Асм...
Не знаех дали се дължеше на това, че вече бях погубила бъдещето на Сава, или защото видях лицето на Шара тази сутрин като на преродена, но и аз закопнях да се освободя от тайната си.
Може би просто бях уморена. Много уморена.
— Когато се върнем в Сава, ще напусна поста си на върховна жрица.
— Царице моя! Защо?
— Един бог ме спаси, когато бях млада. Но не знам кой. – Никога не бях говорила за Садик и не очаквах Асм да разбере какво имам предвид. – Призовах Алмака, но сега знам, че Алмака не ме призова. Аз се обърнах към него, аз му се посветих, а той мълча. Той никога не ми е говорил – мисля, че е така, защото не ме разпознава. Създадена съм по друг образ и подобие.
Коя си ти всъщност? – ме бе попитал Соломон. Знаех имената и титлите си. Знаех какви са задълженията на властта ми. Но не знаех отговора на този въпрос.
Спомних си отново вечерта, в която бях застанала под дъжда – забравила за короната, за титлата си, за всичко, с образа на Небе в мислите си. За Яфуш и как най-добрият начин да го задържа, бе, като го пусна. За Шара и как най-добрият начин да й покажа любовта си, бе, като поема болката й.
— Но за кой бог говориш тогава? Има толкова много богове в това място – тук и на източния хълм, старите богове на тази страна и другите, дошли от далече – попита Асм, видимо смутен.
— За онзи, който е загадка.
За това поне можех да благодаря на Соломон.
На следващия ден изпратих отново посланието си до царя. И отново пратеникът се върна, казвайки, че той бе с моавитската си жена.
И на следващата вечер, и на по-следващата отново той бе с една от жените си.
Този път се разсмях. О, да, колко ясно получих посланието му, въпреки че той не бе получил моето! И после се отпуснах на пода, облегната на вратата, след като я затворих, и закрих лицето си с длани.
— Покажи ми пътя – прошепнах аз, без да знам към кого.
Нощта след ритуала в чест на тъмната луна се подготвях да тръгна към покоите си в двореца. Но преди да потегля, ме посети гост – Абгаир. Изненадах се, но и останах доволна, че е напълнял, откакто бяхме пристигнали.
— Иска ми се скоро да се прибираме – каза той с усмивка.
— Не си ли доволен от престоя си тук?
— Тези хора бият камилите си.
— Съвсем скоро си отиваме.
— Иска ми се да се видя с този цар още веднъж, преди да си тръгнем.
— Ще се опитам да го уредя. Но защо искаш да го видиш?
— Искам да видя лицето на мъжа, който има толкова много врагове?
Премигнах изненадано.
— Защо казваш, че има много врагове?
— Хората говорят, когато си мислят, че другите не ги разбират. Аз съм просто вълк до кладенеца. Но научих този език.
— Кои са тези хора, Абгаир?