— К-к… как-к..
— Уволнен си, копеле.
Финалната част от насилственото уволнение се изрази в още едно набождане, този път прокара острието точно в центъра на гърдите му. С един странен звук и излизащ дим промяната в режима беше осъществена.
И Конърс беше начело на всичко.
Властта го накара да се усмихне за миг — докато очите му не обходиха стаята. Поради някаква причина си помисли за рекламата на „Фибрийз“, онази, в която прецакват здраво някакво място, омазват го като откачени и изписват „истински хора, не актьори“ насред екрана.
Човече, освен остатъците от храна — които липсваха, защото убийците нямаха нужда от храна — всичко съвпадаше: плесента по тавана, мърлявите мебели, мръсотията по мивката… и особено боклуците, които съпътстваха всички пристрастени — спринцовки, лъжици, дори импровизираната лаборатория за метамфетамини в ъгъла.
Това не беше мястото за властта. Това беше обикновена дупка.
Конърс се наведе отгоре му и взе мобилния телефон на нищожеството. Екранът беше пукнат и отзад имаше някаква лепенка. Телефонът не беше защитен с парола и когато отиде на менюто със съобщенията, всичките подмазвачески съобщения се появиха, празните приказки с поздравленията за встъпителната церемония, която щеше да се състои тази вечер.
Но водачът на лесърите не знаеше за нея. Това не беше негово задължение.
Конърс обаче нямаше намерение да отвръща със същото. Тези смъркащи кафяво глупаци просто се опитваха да останат живи и щяха да духат на всеки, за да продължат да дишат: той напълно очакваше същото да му се случи и го искаше. Шпионите си имаха тяхна цел в голямата схема на нещата.
А и имаше да се върши доста работа.
От това, което беше научил по време на собствения си кратък период, прекаран в целуване на задници, Обществото на лесърите имаше няколко предимства, що се отнася до оръжия, амуниции или друга собственост. Без пари в брой, защото това, което имаха от жалките грабежи, се изпаряваше в носа или вените на скапаното нищожество.
Нямаше списък с онези, на които предстоеше въвеждане, нито организация на групата, нито тренировъчно обучение. Доста поправки трябваше да се осъществят бързо…
Студен полъх навлезе в стаята и Конърс се обърна. Омега беше пристигнал от нищото, белите роби на Злото блестяха ярко, черната сянка отдолу изглеждаше като зрителна измама. Погнусата, която премина през Конърс, беше нещо, с което той знаеше, че трябва да свикне. Омега винаги се наслаждаваше на по-специалните отношения с водача на лесърите и може би точно заради това се говореше, че никога не се задържат особено дълго.
И все пак, като се има предвид кого беше избрал…
— Погрижих се за него, — каза Конърс и кимна към обгорялата следа на пода.
— Знам, — отвърна Омега, гласът му се понесе в зловонния хладен въздух.
Навън внезапно усилил се вятър издуха сняг срещу прозорците, дупката в един от тях позволи на няколко снежинки да се вмъкнат. Докато се носеха вътре и падаха на пода с блясък, успяха да се запазят, тъй като температурата беше достатъчно ниска, благодарение на присъствието на господаря.
— Вече си е у дома, — Омега се придвижи като лек полъх, нямаше никакво доказателство, че краката го движеха. — И съм много доволен.
Конърс се постара да се задържи на своите собствени крака. Нямаше накъде да бяга, нямаше начин за бягство — просто трябваше да издържи това, което предстоеше да се случи.
Поне се беше подготвил за това.
— Имам някои нови попълнения за теб.
Омега спря.
— Наистина?
— Дар, ако мога така да се изразя, — или по-скоро ясна точка на тази тъпотия: трябваше скоро да си тръгне, затова и внимателно беше планирал тези две събития да са така близки по време. Омега все пак си имаше свои игрички, но обичаше Обществото си и целта му да елиминира вампирите дори повече.
— Радваш ме безгранично, — прошепна Омега, докато се приближаваше. — Вярвам, че ще се разбираме просто чудесно … Господин Си.
Глава 4
Избраницата Лейла беше прекарала целия си съзнателен живот в собственото си тяло, без да се излага на никакви физически усещания. Родена и обучавана насред възвишената и неестествена тишина в Светилището на Скрайб Върджин, тя не знаеше какво е глад, треска или болка. Не правеше разлика между усещане за топлина и студ, контузия, сътресение или контракции на мускулите. Тялото ѝ, както и всичко останало, което се намираше в светилището на майката на цялата раса, винаги стоеше в покой — идеален пример за перфектния екземпляр, функциониращ на най-високо ниво.