— Е, ами, защото знаеш.
Блей се наклони напред, горната му устна се отдръпна и оголи зъбите му.
— Само да сме наясно, братовчед ти ми дава всичко, от което се нуждая. Цял ден. Всеки ден. Аз и ти? — Той посочи между тях с цигарата си. — Работим заедно. Това е всичко. Затова направи услуга и на двама ни, преди да сметнеш, че имам нужда да знам нещо. Запитай се "Ако правех бургери в МакДоналдс, щях ли да казвам на този, който пържи картофките, за това?" Ако отговорът е не, тогава млъкни, по дяволите.
Куин пренасочи погледа си в предното стъкло. И обмисли дали да не завре лицето си през него.
— Джон, отбий.
Боецът примига насреща. И започна да клати глава.
— Джон, отбий, мамка му. Или ще го направя вместо теб.
Куин беше смътно наясно, че гърдите му се движеха скоростно надолу-нагоре и че ръцете му се бяха свили в юмруци.
— Отбий, мамка му! — изкрещя, като удари таблото достатъчно силно, че да изкара някой от вентилаторите на колата. Джипът се стрелна встрани от пътя и спирачките изсвириха, докато движението не се забави. Но Куин вече беше вън. Дематериализирайки се, избяга през пукнатината на прозореца, заедно с разстроената въздишка на Блей. Почти веднага той прие форма отстрани на пътя, неспособен да продължи да се движи с молекулите си, защото емоциите му бяха прекално силни. Като поставяше сковано крак пред крак със здравите си ботуши, той закрачи през снега, нуждата му да се движи просто струеше от всяка негова част, включително от кънтящата болка в кокалчетата на пръстите му. В тила си усети нещо като звук от раздвижване на пътя, но в главата му имаше толкова много шум, че не можеше да асимилира.
Нямаше представа къде отиваше.
Боже, беше студено.
Докато седеше на платформата на джипа, Блей се фокусира върху запаления край на цигарата си, малкото оранжево пламъче се придвижваше като блясък по китарна струна.
Сигурно ръката му трепереше. Подсвиркването, което се чу близо до него, беше начинът на Джон да привлече вниманието му, ала той го игнорира. Което стана причина за удар по ръката.
— Това е наистина кофти момент за него, — изписа Джон.
— Шегуваш се, нали? — промърмори Блей. — Направо се шегуваш. Винаги е искал уговорен брак и сега Избраница е бременна от него — бих казал, че това е страхотно…
— Не, тук, точно тук — Джон посочи асфалта. — Тук.
Блей насочи поглед към предното стъкло само защото бе прекалено изморен, за да спори. Отпред пред платформата на джипа фаровете осветяваха всичко — покрития със сняг пейзаж, който бе ослепително бял, фигурата, която вървеше от другата страна на пътя като неясна сянка.
Червени капки кръв очертаваха следите от стъпки.
Ръцете на Куин кървяха от удара по-рано…
Внезапно Блей се смръщи. Намести се малко по-нависоко в седалката.
Така, както парченцата в някой пъзел се подреждат по местата си, различните детайли за мястото, на което се намираха — от завоя на пътя, до дърветата, до камъка отстрани, — съвпаднаха и завършиха картинката.
— О, по дяволите, — Блей удари глава назад в облегалката. Затвори за кратко очи, искаше му се да намери друго решение на това, нещо, различно от това сам да излезе там.
Успя да измисли само едно голямо, огромно нищо.
Като отвори вратата, студът нахлу в топлото купе на автомобила. Не промълви и думичка на Джон. Нямаше нужда. Неща като това да излезеш след някого в снега се обясняваха от самосебе си.
Като си дръпна силно от цигарата, той закрачи тежко през натрупалия сняг. Пътят бе изринат от снегорин по-рано, но определено това беше станало доста по-рано. Което означаваше, че вероятно щеше да му се наложи да действа бързо.
Тук, в богатата част на града, където данъците бяха големи като голф игрища, беше логично човек да вярва, че някой от онези жълти снегорини с размерите на къща ще мине точно преди да се зазори.
Нямаше нужда това да се разиграва пред хора. Особено с разлагащи се два трупа в Хамъра.
— Куин, — каза той сурово. — Куин, спри.
Не викаше. Всъщност нямаше силите. Това… нещо, каквото и да беше то между тях, беше станало изморително доста преди сегашната случка насред пътя, която всъщност беше поредният епизод, за който той нямаше необходимата енергия.