Докато продължаваше да пие, тялото му се приближаваше дори повече, гръдният му кош се разширяваше и свиваше с всеки негов дъх, главата му леко се местеше при всяка глътка.
Куин можеше просто да си остане там, където беше. Така му се искаше да бъде също на леглото, да извие това тяло, за да се появи отзад. Искаше му се да е до врата му, докато Блей пие от Избраницата. Искаше да го чука дванадесет или петнадесет часа без да спира, когато и двамата приключат.
След цялата драма с Лукас, тази кратка и напрегната почивка от шока и болката невероятно и виновно облекчение: беше просто прекалено хубаво, че да се фокусира върху нещо такова — умореният му ум и изтощеното му тяло се готвеха да бъдат презаредени, за да може да се върне към реалността, отново силен за битка.
Боже, брат му…
Като поклати глава, той съзнателно даде на мозъка си нещо еротично, с което да се заиграе: докато ръката на Блей се спусна между краката му и намести нещо там, на него му стана доста ясно, че беше изцяло твърд.
Сякаш и тази изкусителна миризма не го правеше очевидно.
Точно когато Куин беше на ръба да излезе от контрол, Блей вдигна глава и издаде звук на задоволство. След това мъжът облиза раните, които беше направил.
Знаеш ли какво, помисли си Куин. Майната му на храненето. Всичко, от което имаше нужда, беше Блей…
— И вие, господине? — попита Избраницата.
По дяволите. Вероятно се налагаше да го направи.
Освен това Блей очевидно беше в състояние след хранене, тялото му бе бавно, очите — замъглени — и Куин се възползва от това, намести се между него и Избраницата, задникът му се опря в члена на Блей, когато се качи на леглото.
Блей простена, а Куин се приведе и хвана китката на жената. Задържа я с една ръка, а другата използва, за да дръпне края на впитата си тениска, после завря ръката на Блей в предната част на собствените му панталони.
Куин заглуши собствения си стон като отпи от вената на Избраницата, но звукът от Блей се чу.
Може би Избраницата щеше да предположи…
Очите на Куин се отвориха, когато Блей го удари, триенето заплашваше да го накара да свърши точно там и сега, което не беше нещо, което искаше да направи пред Селена.
Но, о, по дяволите, това беше…
Спусна собствената си ръка там, засили движението.
И Блей просто стисна здраво топките си.
Куин свърши при следващата си глътка, оргазмът се изстреля от него преди да успее да си помисли за каквото и да било скучно и неприветливо разсейване, удоволствието изригна с такава сила, че сякаш излезе от собствената си кожа.
Подсмихването на Блей беше толкова секси.
Както и да е, отплатата си е кучка и щеше да го докаже, Куин се закле пред себе си.
И както излизаше, не можеше да дочака за това. Той отдели зъбите си и спря да пие преди да се е наситил, тъй като жаждата му за нещо друго напълно беше взела превес и нямаше търпение да отпрати Селена.
Изведе Избраницата любезно, но доста набързо като че беше на автопилот — нямаше идея какво говореше, ала поне тя се усмихваше и изглеждаше доволна, така че вероятно го беше направил правилно.
Съвсем съзнателно обаче заключи вратата.
Като се обърна, завари Блей изтегнат и в очакване — ръката му се движеше нагоре-надолу между краката му. Зъбите му все още бяха удължени от храненето, а очите му блестяха под натежалите клепачи и о, по дяволите, беше секси…
Куин изрита кубинките си. Както и кожените панталони. Свали тениската.
Блей свърши преди дори да тръгне към леглото, мъжът се извиваше и стенеше, докато главата му падаше на възглавницата и бедрата му се стягаха.
Сякаш голият задник на Куин бе твърде много и не можеше да издържи.
Най-добрият. Комплимент. На. Света.
Куин се хвърли към леглото, метна се върху Блей, намери кадифените му устни и ги целуна. Дрехите се разкъсаха — копчетата на дюкяна на кожените панталони на Блей изхвърчаха и се приземиха като монети по пода, тениската му се разхвърча на парчета. И бяха тяло до тяло, нищо не ги делеше, само плът: докато се увиваха един около друг, Куин осъзна какво иска. И беше прекалено отчаян и гладен, за да поиска любезно — или дори да говори за това.