Можеше само да се откъсне от устните му, да се отдалечи малко… и да го дръпне отзад, притегли мъжа към себе си, докато той изтегна крак нагоре.
И ти да видиш, Блей поемаше оттук натам. И знаеше какво точно да прави…
Куин усети как го наместват с груби ръце, преди да усети беше на колене, лицето му беше към матрака, дъхът му се усещаше като парен чук в устата му. Всичко беше толкова непознато, да оставиш друг да поеме контрола — чувстваше се и уязвим, макар че искаше…
— О, по дяволите! — извика той, когато го усети, смесица от болка и удоволствие, разтягане и наместване, събрани в коктейл, който го накара да се възбуди толкова, че чак му се привидяха звезди.
И тогава Блей започна да се движи.
Куин хвана ръцете му и се изви назад, задържайки се, докато цялото това нещо с девствеността се изпаряваше във въздуха, но беше хубаво.
О, човече, адреналинът бе невероятен и ставаше по-добре. Ръката на Блей се прокрадна през гърдите му и се спря там, ъгълът се промени, проникванията ставаха все по-дълбоки и по-дълбоки, по-бързи и по-бързи, леглото започна да се клати напред-назад до стената, задъхването в ушите му ставаше все по-силно и по-силно…
Връхната точка бе най-невероятният оргазъм, който бе получавал, не само неговото свършване, но и на Блей, как се затягаше около него, как бедрата му се движеха, как тазът му се мърдаше, огромните му ръце задържаха и двама им на леглото…
Когато Блей свърши, тласъците бяха толкова мощни, че главата на Куин се удари в стената — не че той забеляза или му пукаше. И после пенисът му започна да получава мускулни спазми…
И Куин се чувстваше добре наистина за пръв път в живота си. Беше… нещо по-кратко и от чудо.
Обикновено отнемаше малко време Блей да възстанови сили. И някак забавно, на Куин му беше добре от това.
Когато нещата най-накрая достигнаха пауза, която траеше повече от минута и половина, Куин реши да отпусне напрегнатите си ръце и се отпусна на леглото на една страна. Блей изглежда също беше изтощен, тялото му направи същото и се изтегна зад Куин.
Ръката на Блей остана на място.
И това, което имаше значение сега, въпреки цялото преживяване, беше отпуснатата тежест на тази ръка. Както лежаха, не бяха просто двама мъже, които бяха правили секс и лежаха един до друг, … а любовници.
Всъщност никога досега не беше имал любовник — и не защото за първи път се беше отдал в живота си. Беше правил много секс. Ала никога не се бе намирал някой, който да иска да го държи след това.
Да… Блей беше първият му истински любовник…
И макар че щеше да пропусне да отдаде тази чест на мъжа, що се отнасяше до него, струваше му се уместно, че и за Блей е така. Никой не можеше да ти отнеме първия — и се считаше за късметлия. Беше чувал от слуховете, че в много случаи е наистина болезнено — за жените — или просто някакво движение, нищо съществено.
Това той щеше да помни винаги.
Зад него Блей все още дишаше тежко, топлина се отделяше от него, телата им все още бяха в едно.
И на Куин му се прииска да се възползва от тази тишина: все така кротко — сякаш може би не искаше да се движи бързо, за да не забележи мъжът — той обхвана ръката на Блей със своята… и после постави своята върху тази на приятеля си.
Затвори очи и се замоли това да не е проблем. Да останат така просто за още малко.
По дяволите, внезапният страх, който почувства, не беше нищо повече от кратко мъчение и го накара да се замисли за същността на смелостта.
Точно колко малко имаше от нея, когато станеше дума за Блей. От нищото си спомни как казваше на мъжа, че се вижда с жена в продължителна връзка. Че това беше причината, поради която не можеше да приеме това, което му предлагаше Блей. В онзи момент мислеше наистина всяка дума, но не беше вярвал дълго в това убеждение.
Тогава си беше същински страхливец, нали…
— Боже, чувствам се отворен, — прошепна той.
— Какво? — дочу той сънливия отговор.
— Чувствам се… — гол.
Дали Блей щеше да се отдръпне точно сега? Щеше да се счупи на парченца, които никога нямаше да могат отново да си паснат.
Блей подсмъркна и изви ръката си, придърпа Куин по-близо, не го отблъсна.
— Студено ли ти е? Трепериш.
— Стопли ме?