Нямаше следи от ски. Нито надничащи от прикритието си фигури.
Можеше да го наблюдава от другаде, помисли си той. От страната на реката. Или на пътя. Откъм уличката.
Разсеяно се пресегна за стъкленичката с бяло, която държеше до клавиатурата. Беше взел в късния следобед, когато бледата светлина на деня бе причинила превключването на нощно виждане за камерите. Също така беше взимал още няколко пъти оттогава, просто за да остане буден.
Не беше спал вече два дни.
Или бяха три?
Докато мърдаше малката сребърна лъжичка в кръг вътре, чу само почукването на метал в стъкло.
Той погледна вътре.
Изглежда беше довършил доста от материала.
Раздразнен просто от всичко в живота му, Асейл метна настрани стъкленичката и се облегна назад в стола си. Умът му се завъртя и желанието да мине от картина на картина, на картина, го притисна сякаш нямаше свобода на избор, едва усещаше, че мозъкът му работи по опасен начин.
Беше затворен обаче. Отиваше бързо наникъде.
Къде беше красивата му натрапница?
Със сигурност не беше мислела това, което бе казала.
Асейл разтърка очи и наистина мразеше начина, по който мислите му препускаха, изстрелваха се напред-назад от едната страна на черепа му към другата.
Просто не можеше да повярва, че тя щеше да стои настрана.
Телефонът му иззвъня и той се протегна към него с рефлекси, които бяха прекалено бързи, прекалено резки. И когато видя кой е, нареди на мозъка си да се стегне.
— Получи ли видеото? — попита той настоятелно, вместо „Ало“.
Гласът на най-големия му клиент не беше доволен.
— Как да знам кога е записан?
— Трябва да знаеш какво са носили хората ти тогава.
— Тогава къде ми е стоката?
— Не съм аз този, който трябва да каже. След като сключа сделката с твоите хора, моята отговорност изчезва. Доставих исканото на уговореното място в уговорения час и с това изпълних дълга си към теб. Какво става оттук нататък не е моя грижа.
— Ако те спипам, че ме пързаляш, ще те убия.
Асейл въздъхна отегчено.
— Скъпи човече, не бих си губил времето с нещо такова. Как иначе ще вземеш това, което искаш? И в допълнение, може ли да ти напомня, че за мен няма изгода да съм нечестен с теб и твоята организация. Печалбата, която ти представляваш, е това, което има значение за мен и ще направя всичко по силите си, за да продължат тези пари да идват при мен. Това е бизнесът.
Последва дълго мълчание, но Асейл беше достатъчно умен, че да стигне до заключението, че е защото убиецът от другата страна на линията беше съвсем объркан.
— Трябва ми нова доставка, — промърмори лесърът след миг.
— С радост ще я доставя.
— Трябва ми заем, — сега Асейл се намръщи, ала лесърът продължи преди той да каже нещо. — Донеси ми тази стока и ще се погрижа да ти платят.
— Не правя бизнес така.
— Ето какво знам за теб и твоите хора. Управлението ви е малко, но контролира голяма зона. Имате нужда от доставчици, защото сте избили всички, които преди са били тук. Без мен и моята организация? Не се обиждай, но сте прецакани яко. Не можете да обслужите цял Колдуел и стоката ви не струва нищо, ако не можете да я сложите в ръцете на онези, които я ползват, — след като Асейл не отговори веднага, лесърът се засмя леко. — Или мислеше, че никой не ви знае, приятелю?
Асейл стисна здраво телефона си.
— Така че мисля, че си прав, — заключи убиецът. — С теб сме приятелчета. Няма нужда да правя сделки с който и да е главният. Особено не и в моето… настоящо състояние.
Да, само миризмата би накарала Бенлоиз да му тръшне вратата под носа, помисли си Асейл.
— Аз имам нужда от теб. И ти от мен. И точно затова ще ми донесеш поръчката и ще ми отпуснеш четиридесет и осем часа, за да ти я платя. Точно както ти каза. Без другото нямаме нищо, братле.
Асейл оголи зъби, отражението на лицето му в монитора определено беше страховито.
И все пак гласът му остана равен и спокоен.
— Къде искаш да се срещнем?
Лесърът се засмя отново сякаш се наслаждаваше на това, а Асейл се фокусира върху ръмжащия си образ. Би било неразумно за лесъра да става алчен или да си позволява много своеволия.