Трез въздъхна. Значи това беше „защо“-то на всичко: брат му не искаше той да бъде завлечен обратно при Съ-Хийб по-малко от него самия.
— Страхотен си, — каза той.
Ай Ем просто отново сви рамене, както правеше винаги.
— Може ли да започнеш да си събираш багажа или да започна аз?
— Не, всичко е наред, — той потропа по вратата и понечи да се обърне. — Обичам те, братко.
— Трез.
Той погледна през рамо.
— Да?
Очите на брат му бяха мрачни.
— Това не е като бягство от затвора. Не можеш да избягаш от кралицата. Така просто ни припечелвам време.
Трез сведе поглед към босите си крака и се зачуди колко всъщност можеше да измине, ако беше обул маратонките Найк.
Доста, по дяволите.
Брат му беше единствената връзка, която не беше прекъснал, единственото, което не искаше да изостави, за да се спаси от позлатения живот на сексуално робство.
И в момент като този, в който той за пореден път беше прекрачил граници доста сериозно… той се зачуди дали беше възможно никога да не успее да си тръгне от Ай Ем. Може би все пак щеше да се наложи да прегърне съдбата си.
Шибана кралица. И проклетата й дъщеря.
Традициите нямаха смисъл. Никога не беше виждал младата принцеса.
Никой не беше. Така ставаха нещата — следващата в рода за трона беше свята като майката, защото точно тя щеше да ги поведе в бъдеще. И като рядка роза, на никого не бе позволено да я вижда, докато не е омъжена за подходящия.
Чистота и всичко това.
Бла, бла, бла.
Щом веднъж е сватосана обаче, беше свободна да се покаже в обществото, да живее живота си в Съ-Хийб. А нещастникът, който се ожени за кучката? Заемаше мястото си до нея зад стените на този палат, за да прави каквото тя поиска, когато и да го поиска — стига да не е в краката на майка й, боготворейки я.
Да, същински купон.
И мислеха, че трябва да се чувства удостоен с честта да си сложи тези юзди?
Наистина.
Беше превърнал тялото си в кошче за отпадъци през последните десет години като чукаше всички тези жени — и за какво се изтощаваше наистина? Искаше му се от всички тези досадни човешки болести да може да хване някоя. Неспособен беше за това. Беше правил толкова много секс без предпазни средства, колкото и с другите раси и пак беше здрав като бик.
Жалко.
— Трез? — Ай Ем се напрегна. — Трез? Говори ми. Къде си?
Трез зяпна брат си, запомни това гордо интелигентно лице и тези бездънни проницателни очи.
— Тук съм, — промърмори той. — Виждаш ли?
Той протегна ръце и се завъртя на босите си крака, загърнат в халата, както и от ужасната замайваща мъгла от мигрената.
— Какво се случва в главата ти? — настоя Ай Ем.
— Нищо. Мисля, че това, което си направил, е страхотно. Ще ида да си приготвя багажа. Ще изпратят ли кола или нещо такова?
Ай Ем присви очи, но все пак отговори.
— Да. Иконом на име Фред? Или беше Фостър?
— Ще съм готов.
Трез се отдалечи, остатъкът от главоболието, произлязло от надникването му в бъдещето… и наистина много се разтревожи за последния си роднина.
Но това местене беше добро нещо. Ай Ем беше прав: залъгваше се през последните години, осъзнаваше, че принцесата расте и времето минава, а съдбовният ден бързо наближаваше.
Има неща, които можеш да отложиш. Това не бе от тях.
По дяволите, може би щеше да се наложи да изчезне. Дори това да го убие.
Освен това, ако брат му е с Рив в дома на краля? Ай Ем щеше да има подкрепата, от която щеше да се нуждае, ако Трез се изпареше.
И може би след начина, по който нещата вървяха? Щеше да се радва да се отърве от него.
*Джиопарди“ — американско телевизионно шоу-игра с въпроси
Глава 69
Животът на Куин пое в абсолютно различна посока около петнадесет часа след като загуби девствеността си. По-късно щеше да разбере, че наистина това, което е по три, е хубаво. След като нещата свършиха обаче, просто му се искаше да ги изживее отново и отново…
По някое време през деня с Блей се събудиха, разделиха се и всеки си пое по своите задачи.
Куин би предпочел да се бяха върнали в имението заедно, но трябваше да се отбие до Лукас, а Блей искаше да се върне у тях и да си вземе душ. А и в известен смисъл не беше чак толкова лошо, защото така Куин имаше възможност да види и Лейла.