— Куин. Сериозно.
Поне малко намали темпото. И ако имаше малко късмет, то той щеше да е прекалено ядосан, че да осъзнае къде се намираха заедно в момента.
Боже Господи, какви бяха шансовете, помисли си Блей, докато се оглеждаше наоколо. Беше точно някъде тук, в близките метри, точно където Бранителите на честта си бяха свършили работата — и Куин едва не бе умрял от побоя.
Боже, Блей си спомни как се въоръжи онази нощ, този път други светлини огряваха тъмната фигура, която тогава кървеше на земята. Като се отърси от това, той отново реши да опита.
— Куин.
Мъжът спря, здравите му ботуши се заровиха в снега и не продължиха напред. Обаче не се и обърна назад.
Блей направи знак на Джон да изключи фаровете и секунда по-късно всичко, на което щеше да разчита, бяха оранжевите светлинки на аварийните на джипа.
Куин скръсти ръце и погледна към небето, главата му се килна назад, дъхът му се появи на облаче над лицето му.
— Върни се обратно в джипа, — Блей отново си дръпна от цигарата и издиша дима. — Трябва да продължаваме да се движим…
— Знам колко много означава Сакстън за теб, — рече Куин грубо. — Разбирам го. Наистина.
Блей се насили да отговори.
— Хубаво.
— Предполагам… да го чуя на глас е все още някакъв шок.
Блей се смръщи, осветен само от леката светлина на цигарата.
— Не разбирам…
— Знам, че не разбираш. И вината е моя. За всичко това… вината е моя.
Куин хвърли поглед през рамо, силното му и безизразно лице остана сурово.
— Просто не искам да мислиш, че съм влюбен в нея. Това е всичко.
Блей понечи да дръпне от цигарата си Дънхил, но се оказа, че няма достатъчно въздух в дробовете си.
— Съжалявам… аз…. не разбирам…. защо…
Е, това беше чудесен отговор.
— Не съм влюбен в нея. Тя не е влюбена в мен. Не спим заедно.
Блей се изсмя остро.
— Глупости.
— Абсолютно съм сериозен. Бях с нея в период на нужда, защото искам бебе, както и тя, и всичко започва и приключва с това.
Блей затвори очи, раната в гърдите му се отвори наново.
— Куин, стига. Беше с нея през изминалата година. Виждал съм ви… всички са ви виждали…
— Отнех девствеността й преди четири нощи. Преди това никой не е бил с нея, включително и аз.
О, точно тази картина му трябваше да си представи.
— Не съм влюбен в нея. Нито тя в мен. И не спим заедно.
Блей вече не го свърташе на едно място, затова започна да крачи наоколо, снегът скърцаше изпод ботушите му. И после от нищото сякаш чу гласа на Дамата от Църквата по Ес Ен Ел в главата си: Е, не е ли това прееееекрасноо?
— Не съм с никого, — рече Куин.
Блей се засмя грубо.
— Имаш предвид нямаш връзка с никого? Разбира се, че нямаш. Но не очаквай да вярвам, че прекарваш свободното си време с тази жена в плетене на една кука или подреждане на подправките по азбучен ред.
— Не съм правил секс почти от година.
Това го накара да замръзне.
Боже, къде, по дяволите, беше отишъл всичкият въздух в тази част на планетата?
— Глупости, — контрира Блей с дрезгав глас. — Бил си с Лейла преди четири нощи. Сам го каза.
В тишината, която се възцари, ужасната истина провеси грозния си задник отново, болката беше такава, че беше невъзможно да скрие това, което така старателно заравяше през последните няколко дни.
— Наистина си бил с нея, — каза той. — Видях как се люлееше полилеят в библиотеката, пада се под стаята ти.
Сега Куин бе този, който затвори очи в опит да забрави.
— Беше с цел.
— Слушай… — Блей поклати глава. — Наистина не ми е ясно защо ми казваш всичко това. Наистина го имах предвид онова, което го казах — не ми е нужно обяснение за това какво правиш с живота си. Аз и ти… израснали сме заедно, това е. Да, имаме доста общи преживявания в миналото и сме си пазели гърбовете, когато е било нужно. Но нито един от нас вече не е същият, какъвто беше преди, а тези наши отношения са си същите. Просто вече не пасват на животите ни. Ние просто… не се вписваме вече. И чуй, не исках да реагирам така нервно в джипа, но мисля, че трябва да си наясно с това. Аз и ти? Имаме минало. Това е. Това е всичко,… което изобщо ще имаме някога.