И все пак, ако минеше през церемонията, щеше да се завърне в имението като мъж сред равни, нямаше вече да бъде изоставен.
Добре беше, че Лукас бе жив да види това. Щеше да е от значение.
Блей се облече и после, когато провери телефона си, видя груповото съобщение от Тор, което гласеше, че никой няма да бъде навън тази вечер и че щяха да си имат двама нови съквартиранти: Сенките идваха в имението.
Супер. Като се имат предвид безпокойствата с аристокрацията и опитът за покушение срещу Рот? Нямаше нищо по-добро от това тези двама убийци да са под покрива им. В комбинация с щуротиите на Ласитър, това означаваше, че кралят разполага с трио от хора с невероятни умения, които да го защитават.
С малко късмет Трез и Ай Ем щяха да бъдат постоянни попълнения.
Излезе от стаята си, слезе по стълбите тичешком и не беше изненадан като завари догена, тичащ наоколо и подгодвящ предстоящия пир.
Колко ли ще отнеме, зачуди се той.
И човече, щеше му се да имаше нещо да прави през това време.
Замота се в билярдната стая, защото знаеше, че няма смисъл да предлага помощ на Фриц за подготовката, грабна една щека и разби пет топки. Докато натриваше края на щеката с креда, звънецът на вратата иззвъня.
— Аз ще отворя — извика, докато подготвяше щеката си и закрачи към екрана за проверка на охранителните камери.
На прага стоеше Сакстън, изглеждаше отпочинал и здрав.
Блей му отвори.
— Добре дошъл.
Последва момент на изненада от страна на другия мъж, но се възстанови бързо с усмивка.
— Здравей.
Блей не беше сигурен дали трябва да се прегърнат или не. Да се здрависат?
— Да сложим край на това неудобство, — обяви Сакстън. — Ела тук.
— Да, нали?
След бърза прегръдка Блей грабна стилните куфари Гучи и двамата с мъжа тръгнаха към главното стълбище един до друг.
— Е, как беше почивката ти? — попита Блей.
— Чудесна. Отидох при леля ми — онази, която още ми говори. Има местенце във Флорида.
— Опасно място за вампири. Няма много мазета.
— А, но тя живее в каменен замък, — Сакстън кимна към фоайето. — Не като този. Вечерите бяха топли, океанът беше чудесен и нощният живот беше…
Сакстън спря рязко и Блей го погледна.
— Всичко е наред, нали знаеш. Радвам се, че си прекарал хубаво. Наистина.
Сакстън го огледа спокойно и после промърмори:
— И ти не си стоял без работа, нали?
Дявол да я вземе червената коса. Всякакво изчервяване винаги личеше, а точно сега, шибаното му лице пламтеше.
Завиха наляво пред кабинета на Рот и тръгнаха надолу по коридора със статуите, Сакстън се засмя леко.
— Радвам се за теб и няма да задавам никакви въпроси.
Знаеше отговора на въпроса „кой“, помисли си Блей.
— Да. Така значи…
— Защо не ме въведеш в клюките, — каза Сакстън, когато влязоха в стаята му. — Имам чувството, че ме е нямало цяла вечност.
— Ами… приготви се.
Лукас. Трез и Ай Ем. Куин и неговото въвеждане.
Когато Блей приключи с разказването, Сакстън седеше на леглото си с широко отворена уста.
— Но ти си знаел за това с Куин, нали? — каза Блей, когато най-после спря с новините.
— Да, така е, — Сакстън стегна папийонката си, въпреки че възелът беше перфектен и симетричен. — И трябва да кажа, въпреки че не знам за представянето му на бойното поле колкото теб, всичко, което съм чувал, потвърждава, че тази чест е правилно отдадена. Разбрах, че е изиграл голяма роля във връщането на Рот в безопасност след атентата?
— Смел е, така си е.
Заедно с още доста други неща.
Докато Блей гледаше към коридора и си представяше качулатите фигури, сключили се около приятеля му, всичко, за което можеше да мисли, беше… какво, по дяволите, щяха да му направят?
Глава 70
Куин нямаше идея къде се намира.
Преди да си тръгнат от стаята му, му бяха дали черна роба и му бяха казали да си сложи качулката, да гледа надолу и да скръсти ръце зад гърба си. Не биваше да говори, освен ако не го заговорят и беше ясно, че ще бъде съден спрямо действията си.