Без поведение на задник или женичка.
Можеше да се справи.
Следващата спирка, след като го поведоха по главното стълбище, беше джипът ескалейд на Ви; позна по острия мирис на тютюн и звука на двигателя. Кратко возене, което стана бавно. И после му казаха да излезе, изпод качулката му нахлу студен въздух, както и под долните краища на робата.
Босите му крака усетиха леденостудена и замръзнала земя, след което стъпиха върху равна отъпкана пръст, върху която нямаше сняг. Ако съдеше по акустиката, явно минаваха през коридор или може би пещера…? Не мина много преди да спрат, чу как някаква врата се отваря и после последва спускане. Малко по-късно отново спряха и се чу друг шепот, сякаш още някаква пречка биваше премахната.
Сега под босите му крака се усещаше гладък мрамор. И беше топъл. Също така мека светлина от свещи.
Боже, ударите на сърцето му бумтяха в ушите му.
След няколко метра отново го спряха и после чу шумолящ плат навсякъде около себе си. Братята сваляха робите.
Искаше да погледне, да види къде бяха, да разбере какво ставаше, ала не го направи. Както му бе казано, остана с наведена глава и очи в…
Тежка ръка се стовари в основата на врата му и гласът на Рот прогърмя на Древния език.
— Не си достоен да влезеш тук такъв, какъвто си сега. Кимни с глава.
Куин кимна.
— Кажи, че не си достоен.
На Древния език той отвърна:
— Не съм достоен.
Навсякъде около него братята извикаха на Древния език в изблик на несъгласие, което го накара да поиска да им се отблагодари за подкрепата.
— Макар да не си достоен, — продължи кралят — ти искаш да станеш такъв тази нощ. Кимни с глава.
Той кимна.
— Кажи, че искаш да станеш достоен.
— Искам да стане достоен.
Този път страшният рев от братята беше на одобрение и подкрепа.
Рот продължи:
— Има само един начин да бъдеш достоен и той е правилният начин. Плът от плътта ни. Кимни с глава.
Куин го направи.
— Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.
— Искам да бъда плът от плътта ви.
Веднага щом гласът му заглъхна, започна пеене, дълбоките гласове на Братството се сляха, докато не създадоха перфектна мелодия. Той не се включи, защото не му бе казано да го направи, но когато някой пристъпи пред него, а друг — зад него, след което цялата група се приближи от страните му, тялото му ги последва.
Движеха се заедно, станаха едно цяло, мощните им рамене се движеха напред-назад в ритъма на песента им, теглото им се местеше и се виждаше по бедрата им — цялата им група започна да се движи напред.
Куин започна да припява. Не искаше, просто така се случи. Устните му се отвориха, дробовете му се напълниха с кислород и гласът му се присъедини към останалите…
Веднага щом го направи, той се разплака.
По дяволите, добре че имаше качулка.
Цял живот бе желал да принадлежи някъде. Да бъде приет. Да бъде един сред много, които уважава. Искаше това с толкова нужда, че отказът от какъвто и да било съюз почти го бе убил — и беше оцелял само защото въставаше срещу властта, обичаите и нормите.
Дори не осъзнаваше, че се бе предал, че някога ще открие тази дружба.
И все пак ето го тук, някъде на земята, заобиколен от мъже, които… го бяха избрали. Братството, най-уважаваните бойци на расата, най-силните войни, най-елитните… го бяха избрали.
И не беше някаква случайна грешка.
Да бъде определян като проклятие, но все пак да бъде приет тук и сега?
Внезапно се почувства цял по начин, който не бе изпитвал досега…
Рязко акустиката се промени, хоровото им пеене отекваше наоколо сякаш бяха влезли в огромно пространство с много високи тавани.
Ръка върху рамото му го накара да спре.
И тогава пеенето и движението спряха, последните тонове на гласовете им се изгубиха.
Някой го хвана за ръката и го дръпна напред.
— Стълби, — каза гласът на Зи.
Качи се по шест стъпала и последва прав коридор.
Когато го спряха, се озова с гърди срещу нещо, което изглежда бе мраморна стена от същия материал, от който беше направен и подът.